💙19💙

312 64 0
                                    

Г. Т. Л.

Добре, признавам поувлякох се малко, но имах нужда от това. Горкото ми коте не можеше да си стои на краката, затова го взех на ръце и го занесох в кухнята за да хапнем.

Оставих го много нежно на стола защото сигурно ще го боли. Тъкмо се настани и изохка... Чак жал да ти стане...

Отидох да взема двете чинии с яйца на очи и бекона, оставих една пред него и пред мен.

Започна да се храни, а аз не отделях погледа си от него. Той ме погледна за секунда и ми се усмихна.

Г. Т. Ч.

След като се наядохме ми заръча да стоя тук и да не правя глупости като последния път.

Чудех се дали все още искам да избягам... Но се сетих за мъртвите хора в онази стая...

Този човек не те обича, използва те и когато се наиграе с теб ще те последва същата съдба като тяхната... Като си помислих това се разплаках, обтегнах се на стената и се свлякох на земята, закривайки лицето си с ръце.

Обичам го, но той надали има същите чувства, надали изобщо да знае какво е да чувстваш...

Тогава спомените ни се завъртяха в главата ми... Хванах се с ръце за главата за да се оттърся от мисълта за тези спомени...

Преди да размисля, отидох и се облякох, пак в неговите дрехи, които ми бяха доста големи и сигурно изглеждах смешно.

Тръгнах към вратата и при допира на ръката ми до бравата ме побиха тръпки, че ще ме хване, а и колкото и да е луд го обичам и ще ми липсва...

Обмислих още малко действието си и се измъкнах бързо доколкото болката можеше да ми позволи. Стигнах до асансьора и натиснах 1-ви етаж.

Fall In Love With Psycho 18+ (Killer Alert)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora