Fall In Love With Psycho 18+ (Killer Alert)

🧡93🧡

Г. Т. Л.

Сега... Палим. Чакай! Взех ли всичко? Чаршаф-тук, пистолет-тук, нож-тук, бадж-тук. Не питайте откъде имам бадж, важното е, че всичко е с чип ли бадж ли де да знам как се казва, но аз го имам.

*skip time in the hospital*

Така пристигнах. Да си сложа качулката и маската, но не от тези черни маски, които обичам, ми трябваше да сложа от зелените лекарски маски.

Тръгнах към отделението му, тъкмо влизах, гледах да съм там когато докторите и сестрите са в почивка затова и не казах къде отивам на Чейс, трябваше да побързам.

Така тъкмо слизах и чух женски глас за момент изтръпнах целия, но като стигнах до стаята на Адам, разбрах, че гласът идва от там.

-Ама как няма да го съдим?!

-Така, Адам. Прокурорът е чичо на Лукас и отхвърли искът.

-И затова Лукас може да си прави каквото си иска?!

-Не зависи от нас, ние се-прекъсна я.

-Моля те, просто си върви!-ооо...Груба грешка, Адам, защо ми улесняваш работата като гониш единствения си шанс да оцелееш още малко, ирония-гони майка си... Тцтцтц... Ще го накажа и затова... Майката е свято нещо, а тези, които я имат го вземат за даденост бащата ще им еба.

Всъщност може да се уреди, не съм изнасилвал полицай. Е, за всеки и всичко си има първи път. Майка му си тръгна и тогава влязох в стаята при Адам.

-Кой си ти?

-В други случаи бих казал най-големия ти кошмар, но сега нямам време, трябва да тръгваме.

-Ама, ч-чакай, кой си ти бе?! И къде ще ме водиш? -отидох до него и извадих пистолета като го опрях до слепоочието, видимо се напрегна, но се опита да не го показва.

Копеле, но ми харесва. Не показва страх. Свалих си маската, а той още повече се изплаши.

-Ти и с пистолет ли ще ме заплашваш са?

-Млъкни и ставай да се увиваш в чаршаф-какво казах туко-що.

-Какво по... ХАХАХАХА! -има хубав смях-Що ме запад така бе, аре увивай ме в чаршафа!-добре, този май е твърде отворен.

-Що па аз да те увивам? Увивай се!

-Не може ли, просто да излезнем?

-Ше избягаш.

-По тая логика, аз и са мога да се развикам, но не се, така че.

-Ма много си сигурен в себе си бе!

-Мноо ясно!

-Скоро няма да си. -хванах го за ръката... Еха, кожата му е много мека. Спри ,Лукас!

-Май няма да се извиняваш, като гледам. -бяхме хванати за ръце като двойките. Странно, не го стисках, а просто го държах, а той си ходеше, не се дърпаше.

-Не се извинявам!

-Знам-каза смирено. Какво му става?!

-Хем лаеш, ма не хапеш.

-Ма аз да не съм куче бе!

-Не бе ти си коте. -и погледнах към хванатите ни ръце, той си беше вкопчил ноктите малко, но не болеше.

-Аз. Съм. Човек. -много е сладък когато говори през зъби... Сатанааа помогни ми!

-Щом казваш... -качихме се в колата и запалих двигателя.

-Къде отиваме?

-Сложи си колана-какво по...

-И ти.-айде и той почна.

-КАКВО ТИ СТАВА?! -казахме и двамата в един глас.

-На мен нищо-казах аз

-Дабе да, то пък на мен какво да ми става, нищо, пфф, хаха-засмя се леко нервно.