🖤4🖤

433 71 3
                                    

Гласът ми се стори много познат, отначало не зацепих кой е, но после ми се изясни всичко.

-ТИ ДА НЕ СИ ЛУД БЕ...ЛУКАС, ПУСНИ МЕ, ТЪПАНАР-тоя наистина е бил тотално луд, един приятел да си намеря и той ще се окаже психопат, всичкия късмет е у мен, нали.

-Недей така де коте-приближи се до мен, аз отидох назад докато гърба ми не се удари в стълба за който ме беше завързал, продължаваше да се приближава, аз го изритах в лицето

-НЕ МЕ ДОБЛИЖАВАЙ, НЕНОРМАЛНИК-хвана ме за врата и ме повдигна, ритах опитвайки се да се измъкна от хватката му, но той стисна даже повече

-Млъквай и стой мирен, че ще ти прережа гърлото без да ми мигне окото-вече едвам си поемах дъх, а той ме пусна, закашлях се.

Той ме хвана за брадичката и ме обърна с лице към него, деляха ни само сантиметри от това да слеем устните си, колкото и тъпо да звучи винаги съм искал да го целуна дори в момента ми се искаше, нищо, че ме е заключил и завързал в мазето си или каквото е това тук, не знам, чувствата ми към него си бяха почти същите, само, че заедно с тези чувства имаше и страх от него...

Аз се осъзнах и се задърпах и отново почнах да крещя. Страха ми от него надделяваше на чувствата.

-Не обичам да повтарям-допря нож до врата ми, беше толкова остър, че само при допира му до кожата ми, усетих как кръвта започна да се стича.

Млъкнах мигновено и сълзите, които до сега всячески се опитвах да възпра, потекоха. Той ги изтри и ме целуна по бузата, продължавайки да държи ножа опрян във врата ми, който все повече се впиваше в него, болеше ме адски много.

Fall In Love With Psycho 18+ (Killer Alert)Tahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon