Fall In Love With Psycho 18+ (Killer Alert)

🖤49🖤

Г. Т. Ч.

ВРЕМЕ Е! ВРЕМЕ Е! НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ! В момента си обличам смокинга и след по-малко от час ще съм омъжен!

Оххх... Забравих... В началото не ви казах на колко съм, еми на 18 съм, а Лукас е на 19 и сме последна година в училище. Лукас е на 19 защото заради проблеми със семейството е започнал 1 година по-късно.

Казвам ви го за да не си помислите,, как тези ще се женят, нали още са ученици,, и тем подобни.

ОХХХ, ЩЕ ИЗБУХНА! Тъпата вратовръзка не ще да се оправи! УФФФФ!

-ЛУКАС! -изкрещях

-КАКВО? ПОЖАР? ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ? РАЖДАШ? И НЕ СИ МИ КАЗАЛ, ЧЕ СИ БРЕМЕНЕН? -дотърча на пожар

-НЕ МОГА ДА ОПРАВЯ ТЪПАТА, ШИБАНА, ПРОСТА, НЕДОДЯЛАНА, НЕДОЕБАНА, КУРВЕНСКА, НЕДОИЗМИСЛЕНА ВРАТОВРЪЗКА!

-Тцтцтцтцтцтц... -усмихна се и дойде до мен-Изкара ми акъла... А и тези псувни не ти отиват

-Оф... Извинявай и моля те, помогни ми да оправя тази... -прекъсна ме

-Да, разбрах каква е...

-Аа, ок... Ама ако не ми помогнеш, ще отида до шкафа,ще взема ножицата, ще я нарежа на малки парченца, после ще ти взема ревулвера и ще направя на решето малките парченца. И ще ходя без вратовръзка.

-Добре, добре... И после аз съм бил психопата

-Еми, заразно е! -след това дойде до мен и ми оправи шибаната вратовръзка най-накрая.

-Благодаря...

-Моля... Всичко за моето коте-усмихна се  палаво

-Това се отнася и за моето ,daddy!

-Чейс... -погледна часовника

-Да? -попитах го докато се оглеждах в огледалото... И не, не съм самовлюбен...

-Не откачай, но...

-Но, какво? -погледнах го объркано

-14: 35 е. -погледнах го така всякаш очите ми ще изпаднат.

-КАКВО? БЪРЗО, БЪРЗО, ЧЕ ЩЕ ЗАКЪСНЕЕМ! ТИ СИ ВИНОВЕН!

-АЗ?! И ЗАЩО? -говореше ми докато обикалях апартамента

-МНОГО СИ СЪБЛАЗНИТЕЛЕН! -когато се усетих какво казах, спрях на място и се ударих по устата.

-Оооо~Така ли ,коте? -говореше като дойде зад мен и ме прегърна в гръб.

-А-аз исках да кажа, че... Офф, ще закъснеем.

-Неее~Не искам да те пускам!

-Ще трябва ако искаш да се оженим и да сме заедно завинаги

-Ооо~Добре, убеди ме.

-Хайде

-14: 45 е...

-ХАЙДЕ ДЕ!

-ДОБРЕ ДЕ... Еййй...

*по време на церемонията*

-Ти, Лукас Милев взимаш ли Чейс Мартин за свой законен съпруг? -говореше свещенника и мисля, че му беше малко неудобно... Разбирам го...

-ДА! -извика Лукас, а аз го сритах под масата, все пак трябва да бъдем възпитани-Исках да кажа, да. -намали тона си. А така. Ей, че е невъзпитан.

-Ти, Чейс Мартин взимаш ли, Лукас Милев за свой законен съпруг? -когато го чух извиках от нетърпение

-ДА! -тогава Лукас ме срита... Е, заслужих си го...

-Тогава ви обявявам за съпруг и... -спря се той като се усети, е поне се усети на време, а Лукас как го погледна... Мисля, че човека знаеше какво ще го очаква... -Кхъм... Тоест вече сте законно женени, подпишете тук. -подписахме-Честито!