Fall In Love With Psycho 18+ (Killer Alert)

🧡23🧡

Приближаваше се все по-близо и по-близо до мен, сърцето ми щеше да изскочи, а нямаше как да мръдна назад защото вече гърба ми беше опрян на стълба.

-СТОЙ ДАЛЕЧ ОТ МЕН... ПСИХО ТАКОВА! -отново се разплаках и виках като умопобъркан, а той допря ножа си до бузата ми, усетих кръвта да се стича-ОХ БЕ, ОСТАВИ МЕ НАМИРА ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ-отместих главата си на другата страна, но той ме хвана за брадичката и ме обърна към лицето си, треперех като лист.

Приближи се към лицето ми и облиза разреза ми.

-НЕНОРМАЛНИК-и не само ненормалник, ми вече и вампир, ужас

-Стига си викал, че почваш да ме изнервяш, а това не е добре за теб

-НЕ Е ЛИ АКО ИСКАМ БЕ, ПУСКАЙ МЕ, МРА... -прекъсна ме, грубо, поне да се доизкажа да беше оставил

-МЛЪК, БЪЛГАРСКИ НЕ РАЗБИРАШ ЛИ-вече почна и той да си изпуска нервите, аз се размърдах нервно, а той приближи ножа си на опасно близко разстояние от лицето ми, преглътнах уплашено-Тихо защото още малко да ме подразниш, ще нарежа всяка част от тялото ти и ще те оставя да изгниеш тук.

-D-daddy... Накажи ме~

Разбрах, че нямам друг избор, не знам другите на какво мнение са, но аз предпочитам кръвта ми да си остане в тялото където и е мястото, а не да е извън него, така че по-добре да ме изчука вместо да ме реже. Последва много силен шамар.

-Да не си посмял, курва такава-хвана ме за косата и направи няколко разреза на врата ми

-ИЗВИНЯВАЙ ЗА ВЧЕРА, ИЗВИНЯВАЙ И ЗА ДНЕС, МОЛЯ ТЕ НЕДЕЙ

-МЛЪК, АКО НЕ ИСКАШ ОЩЕ СЕГА ДА ТИ ПРЕРЕЖА ГЪРЛОТО

-Добре, добре...Извинявай-той направи малък разрез на лявата ми буза, след което стана и се върна с кърпа, която миришеше на алкохол и я прилепи до бузата ми.

-Ааа... Това болии!

-Знам! Защо мислиш, че го правя? -след това направи още един средно голям разрез на врата ми и към този разрез прилепи кърпата, която миришеше още силно на алкохол. Явно този има скъп алкохол... WTF, ЧЕЙС ТОЙ ТЕ РЕЖЕ ТИ СИ МИСЛИШ ЗА СКЪПИЯ МУ АЛКОХОЛ!

Еми, малко бях жаден и гладен, какво да се прави, но той беше зает да ме тормози вместо да ме нахрани.

Направи ми разрез от рамото почти до лакътя, същото повтори и на другата ръка... Имам чувството, че ще остана без кръв...

Виках за да спре, но той сякаш беше глух. Единственото, което правеше е да се хили на среща ми, но не от тези милички усмивки, а по скоро от онези, които те карат да се замислиш, дали този нимфоматичен психопат не си представя как те измъчва и после убива по най-бруталния начин.