Fall In Love With Psycho 18+ (Killer Alert)

💛94💛

*skip time in the basement*

Вече бяхме в мазето, Адам е много притеснен, въпреки, че се опитва да не го показва.

Аз съм болезнено надървен, тъй като има секси задник и без да иска мина твърде близо покрай мен.

-Ей, психо, какво е това място?! -не де предава и почвам да губя търпение.

-Мазе, сляп ли си?

-Е, не, ама то... Се тая, кво търся тук?

-Сега, шв разбереш. -хванах го за лакътя и го опрях на стълба, който беше Чейс. Завързах му ръцете долу, така че да е седнал.

-Какво по дяволите правиш?

-Търпение. -тръгнах към вратата, но се върнах след като се развика да му запуша устата.

-Пусни ме, защо ме доведе тук бе?

-Сам дойде и сега ще си поиграем.

-Ще си играем ли? На какво?

-На шишчета.

-Какво? Ти ок ли си?

-Да ти приличам да съм ок? Сега стой мирен. -започнах да го разсъзбличам, остана гол.

Признавам го, яко ме фрасна с коляно, но сега ще съжалява.

Взех едно дървено шишче с дясната си ръка, а с лявата хванах члена му, той изстена леко.

-Кво правиш бе? Изрод, пусни ме от тук!

-А, не. -насочих остарата част на шиша към члена му и леко го вкарах, той изкрещя и се разшава.

Защото много шава, вкарах рязко шиша, а той така извика, че чак мен ме заболя, но като чух какво точно извика, направооо...

-АГГХХХ, MASTER! -след това започнах да правя кръгови движения със шиша, а той отново извика.

-MASTER!-а какви ахегао фейсчета правеше само.

Не се сдържах, извадих шиша, а той започна да диша тежко.

-Slave...

-На вашите услуги, master~

Е, НЕ, КРАЙ, СОРИ ЧЕЙС, АМА КАК ДА ИЗДЪРЖА НА ТОВА?!

Развързах му ръцете и му помогнах да се изправи.

Обърнах го с лице към стената и му казах да стои така, а той като добър slave изпълняваше точно командата на своя master.

Събух си панталона, члена ми, който отдавна си беше в ерекция се показа.

Нагласих члена си на входа му о влезнах до край с един тласък и то на сухо. Последва много силен стон.

Забързах ма макс и се забивах колкото можех по-дълбоко в него, а той стенеше,, master,, като луд...Абе, а ако Чейс ни чуе... Абе, ебал съм го, Адам е по-добра курва и не е като Чейс да се прави на интересен. Има хубаво, пък и Чейс няма да разбере... Ще се позабавлявам и ще го убия.

След още няколко тласъка, свърших в Адам, а когато го пуснах, той се просна на земята и дишаше тежко.

Отидох до един от шкафовете и си извадих ножа. Време е да го закопаем на дълбоко.

Той беше седнал като добро момче по турски на земята и ме чакаше какво ще направя... Гледаше толкова невинно... Не, Лукас, ще го убиеш, не се поддавай!

Тръгнах към него с ножа в ръка, много бавно и го гледах creepy. Той отново не от реагира, опитвайки се да не показва страх.

Когато стигнах до него и тръгнах да насочвам ножа си към него...Той ме прегърна.

-Master, моля те, не ме убивай, извинявай за всичко... -гласът му звучеше все едно всеки момент ще се разплаче, а аз пуснах ножа на земята, звукът от падането му огласи мазето.

Прегърнах го много силно... Сърце не ми дава да го убия... Мамка му, какво ми става...

Лукас,какво ти става по дяволите, той те напсува на майка, трябва да го убиеш!

ПОНЕ ВЕДНЪЖ НЕ МОЖЕШ ЛИ ДА МЛЪКНЕШ БЕ?!

Убий го Лукас...

Няма!

Ще те издаде и ще имаш проблеми и с полицията и с Чейс.

НЯМА!

После да не кажеш, че не съм те предупредил!

-Но ако кажеш на някой за това, ще ми се молиш да те убия! А кажеш ли на Чейс нещо за това,което направихме...

-Няма, обещавам, имай ми доверие.

След това му помогнах да се облече и го изпратих до тях с колата. По пътя не си говорехме изобщо.

Кога се размекнах така, оставих Чейс жив, сега и този... Какво ми става, той Чейс е виновенРазмекнах се покрай него.