НИЕ И ВИЕ !!!

13-ГЛАВА

ГЛ.Т ЪН БЬОЛ:

Часа свърши и с Ън Би си взехме нещата, за да слезем в класната стая стигнахме до вратата когато стомахът ми не реши да се обади.

Бях забравила, че с Техьонг дори не закусвахме, а той още в дома си беше гладен, а сега сигурно червата му не спират да се боричкат.

Тъкмо да се обърна, за да повикам Техьонг усетих как някой идва до мен и ме побутва леко по рамото погледнах и видях, че това беше Техьонг.

След това погледнах от другата си страна там стоеше Джънгкук, а до него Ън Би.

-Бях на чина си и чак от там чух стомаха ти да пее казах ти, че трябва първо да закусим хайде да отидем в столовата.

- Добре хайде имам чувството, че ще припадна от глад Ън Би, Джънгкук вие идвате ли с нас.

- Да разбира се, и аз трябва да се храня.

-Ъм Джънгкук ние нали закусихме у дома не ти ли стигна?

-Ън Би това е Джънгкук на него никога не му стига, той яде като за трима и след два часа казва, че иска да яде сигурен съм, че ако трябва да избере между приятелите си и храната би избрал храната.

-Храната е много важна как иначе ще живеем без нея та ние ще умрем от глад! На мен не ми се умира прекалено млад и красив съм затова да, бих избрал храната!

- Спокойно Техьонг, Ън Би е същата един път не беше яла само три часа и набута два бургера в устата си едновременно след това повръща в тоалетната два часа.
Казах това и всички се засмяхме е, освен Ън Би коята ме гледаше на кръв все едно и взех десерта.

-Ън Бьол затваряй си устата забога. Да кажа ли аз, какво правиш ти когато се напиеш, м?

- Добре, добре разбрах няма да казвам нищо повече, но и ти си затваряй устата ако не искаш да повториш отново случката с бургерите!

-Чакайте, аз нищо не разбрах! Ън Би какво имаше предвид като каза, че Ън Бьол правеше нещо когато се напива?

Тъкмо Ън Би щеше да каже нещо, но благодарение на мен тя залитна напред и се блъсна в стената леле от това ще остане белег, дано не ме вкара в болница след това.

- Ън Бьол, ти малка пияница сега ще се запознаеш с лекарката в училище.

Олл това не звучи добре...по-добре ще е да се измитам преди наистина да ме запознае с лекарката.

"Започнахме да тичаме като 5 годишни из коридорите на училището, аз тичах към столовата, а Ън Би беше зад мен и изглеждаше доста бясна май наистина я ударих по силничко.

-Ъм Техьонг трябва ли да ги спрем преди и двете да са се запознали с лекарката?

- Ами да мисля, че ще трябва да се намесим въпреки, че нямам против да гледам това детско шоу още малко.

Вече стигнах до столовата останах без въздух дишах тешко и едва се държах на крака.
Обърнах се, за да видя Ън Би дали е зад мен, но не беше много добра идея тя скочи върху мен и ме сабори. Аз се смеех като напушена и имах чувството, че наистина иска да ме убие въздуха ми почти свърши тогава се появиха моите спасители Техьонг и Джънгкук хванаха Ън Би и я отдръпнаха от мен след това Техьонг ми помогна да се изправя, а Джънгкук държеше Ън Би.

Двете се успокоихме и седнахме с момчетата на масата, за да се храним.

- Леле имам чувството, че аз съм виновен за гоненицата ви и вида ви май не трябваше да питам какво става когато Ън Бьол се напива.

-Чакай какво? защо ти да си виновен за вида ни, какво ни е на вида?

-Аами...вие малко...такова.

Джънгкук извади телефона си от джоба и го насочи към нас двете.
Щом се видяхме ококорихме очи и се спогледнахме, след няколко секунди зяпане се осъзнахме, че всички ни гледат и със 300 се насочихме към тоалетната. Погледнахме се в огледалото и щях да получа сърцепръз!!Приличахме на зомбита, буквално. Косите ни бяха разрошени грима ни беше оцвакан на мен очната линия и спиралата ми се разтякоха заради сълзите които неусетно пуснах, сигурно заради това, че се смеех като някой наркоман.

Най-накрая с Ън Би заприличахме малко на човешки същества и решихме вече да излезем от тоалетната, когато отворихме вратата видяхме Техьонг и Джънгкук които ни чакаха и държаха чантите ни. Ние ги взехме от тях ѝ им благодарихме за чакането. След това тръгнахме към класната стая.

Влязохме в стаята и видяхме, че няма никой, чудехме се къде са всички и тогава се чу гласа на Джънгкук.

-Ахх забравих
" Удари си челото" приятели забравих да ви кажа, че днес има някакъв празник за учителите затова няма да учим явно започна, затова няма никой.

-Супер значи може да си вървим.

- Ами какво чакаме тогава специална покана ли? хайде да изчезваме от тук.