НИЕ И ВИЕ !!!

16-ГЛАВА

- Т-техьонг к-какво прави...

И отново бях прекъсната Техьонг сложи пръста си на устните ми в знак да млъкна и аз разбира се го направих.

- Ти...няма да ходиш никъде, ясно?

Каза като наблягна на "ясно"
След казаното той просто легна като обви ръката си около кръста ми и веднага заспа. Отново си бях като препарирана и не казах нищо, обърнах се към него и запознах да му гледам лицето. Оглеждах всяка част от лицето внимателно като се спрях на устните му, загледах се в тях те бяха толкова малки цвета им...толкова хубав, че не мога да го опиша с думи...самия той бе толкова перфектен.

Ааааа не Ън Бьол осъзнай се. Какво си зяпнала този пиян плъх...красив плъх. Леле само какво ме кара да си мисля, защо ми влияе по този начин никога преди не се бях чувствала така защо ми причинява това чувство. Защо?

След дълги размисли неусетно заспах (обърнати един към друг хихи).

ПРИ ЪН БИ:

Качих този заек в стаята ми и го сложих да легне през цялото време не спря да говори безмислици като "Ън Би виж котка, виж костенурка, виж тигър "Къде видя този тигър нямам си и на представа!

- Ън Би не мислиш ли, че Техьонг прилича на извънземно ами ако наистина е такъв, ако е дошъл да ни вземе с него и да ни отведе при другите какво ще правим? Страх ме е Ън Би заключи вратата да не влезе ако реши да изяде някого
Ън Бьол е при него през това време ние ще избягаме през прозореца!

- Като чух тази глупост която изръси Джънгкук си ударих главата в стената няколко пъти. От къде му измисли умната главица това?

-Ън Би пази се, зад теб има пингвин! Ей не я докосвай да не ти откъсна крилата дет ги нямаш! "заплаши го Джънгкук" а къде видя този пингвин един Бог знае.

Най-накрая след още няколко глупости наговорени от Джънгкук той заспа докато казваше, че като порасне иска да стане фея. На последното се засмях и легнах до него завих ни и няколко минути го зяпах тооооолковааа беше сладъкккк аххх все едно не е същия човек който срещнах преди две седмици. Надявам се никога повече да не видя онази страшна страна на Джънгкук докато си мислех за това заспах.

НА СУТРИНТА:

Отворих сънливо очи и се огледах видях най-слатката гледка. Спящия Джънгкук, той започна да си отваря бавно очите.
Леле изглеждаше като малко дете косата му беше разрошена когато си отвори очите ме видя, а аз не отделях поглед от него гледахме се така в продължение на няколко минути в пълна тишина докато той не реши да проговори.