НИЕ И ВИЕ !!!

10- ГЛАВА

Е време е и аз да си лягам ще спя в стаята до Ън Бьол и ще ставам посред нощ да я наблюдавам ако стане може да се нуждае от нещо.

ГЛ.Т Ън Бьол:

Събудих се с тежко главоболие изправих се в седнало положение и изведнъж спомените ме връхлетяха сетих се за Джошуа който ме качи в колата си и после бяхме пред някаква вила помня и, че го ударих, а той че ме блъсна и паднах след това не помня нищо. НО КАК ТОГАВА СЕ ПРИБРАХ.
Огледах стаята и тогава разбрах, че това всъщност не е моята стая, но какво правя тук станах от леглото и тогава забелязах, че тези дрехи не за мои те бяха мъжки.
Леле ами ако той е направил това с мен "помислих си аз"
Н-е е възможно какво ще правя сега трябва да се прибирам
Излязох от стаята и видях човека който най-малко очаквах.

Т-техьонг ка-кво правиш тук?

- Ън Бьол добре ли си, главата боли ли те?

-Че защо да ме боли главата "попитах отново учудено".

-Ами ти...такова...ъъ малко се удари.

- Ударила съм се, но къде, как и защо
"тогава се сетих, че Джошуа който ме бутна и явно за това ме болеше главата като се събудих"

- Спокойно погрижих се за раната ти и за онзи който ти я причини, но сега може ли да ми кажеш кой беше онзи тъпак който те нарани.

-Ами т-това беше б-бившото ми га-дже Джошуа.

-Моля! бившо гадже ли, но как, защо и кога.

- Дълга история, няма значение

- Добре поне ми кажи какво правеше и защо те дърпаше и заведе в онази вила.

Отидохме в онази стая в която се събудих и му разказах всичко той само ме гледаше объркано и не казваше нищо след като му разказах реших аз сега да задавам въпроси.

-Добре, Техьонг разказах ти всичко сега ти ми кажи как се озовах тук и защо съм облечена в мъжки дрехи.

- Добре ще ти кажа, но не ме убивай след това.

-Чаках те в парка и започнах да се чудя защо закъсняваш толкова много. Изведнъж чук викове реших да проверя и последвах виковете тогава разбрах, че ти беше тази която викаше видях този мъж да те дърпа и те качи в колата.

Качих се в едно такси и ви последвах той спря пред една вила, а аз ходех бавно зад вас, за да не разбере, че ви следя когато отключи вратата ти го удари после той те блъсна ти падна и се удари загуби съзнание тогава аз се ядосах и тръгнах към този Джошуа и му забих два три в лицето взех те и те доведох вкъщи, за да те превържа и реших тази нощ да пренощуваш тук и спокойно Джънгкук е при Ън Би казал и е, че си при мен.

-Добре сега поне няма да се притеснявам за нея ами дрехите това не обяснява защо съм в мъжки дрехи.

-Оо ами..ъгх...виж оставих те да си починеш, но после си помислих, че няма да ти е удобно с твоите дрехи за това реших да взема от моите и да те преоблека
МОЛЯ ТЕ НЕ МЕ УБИВАЙ.

"Каза той бързо и сложи ръце пред лицето си в защита".

- Че защо да те убивам *засмях се, а той ме гледаше объркано*

Ти ме спаси за което съм ти много благодарна "но тогава се усетих, че докато ме преобличаше ме видя само по...ъм сещате се" вече усещах как бузите ми пламват

- Ън Бьол добре ли си? зле ли ти е? защо си станала толкова червена?

-Ъм Т-техьонг докато ме пр-еобличаше т-ти ме видя с-само по...

-Не Ън Бьол моля те докато те преобличах не си мислех за нищо друго нямах намерения да правя нищо с теб исках само да си добре и да ти е удобно това е.

Тогава неусетно една сълза се спусна по бузата ми и го прегърнах не мислех за нищо просто това чувствах, че трябва да направя. Той явно беше шокиран от прегръдката защото стоеше и зяпаше като гръмнат, но после усетих, че отвръща на прегръдката ми.

-Благодаря ти Техьонг за това, че ме спаси и ми помогна.

-От сега нататък винаги ще ти помагам Ън Бьол няма да позволя на който и да е да те нарани по какъвто и да е начин.

-Благодаря "прошепнах му"

-А сега заспивай аз се връщам в другата стая трябва да си починем утре сме на училище и трябва да ставаме рано а ѝ трябва да минем през вас, за да видим как са Ън Би и Куки.

Аз се съгласих и си легнах мина се време, но не можах да заспя беше ме страх мислех си за това с Джошуа имах чувството, че всеки момент ще влезе през вратата.
А не, няма да стане отивам при Техьонг.

Почуках на вратата му и влязох
Той се събуди и ме гледаше сънливо беше много сладък с тази разрошена коса.

- Т-техьонг малко м-ме е страх м-може ли вечер да...
"Не ме остави да довърша и направо стана от леглото и изтича до мен"

- Да разбира се може да спиш тук аз ще спя на пода, а ти на леглото съгласна?

- Не!

- Не ли, защо не?

- Защото това е твоя дом не може ти да спиш да пода, а аз на леглото ти ще спим заедно съгласен?

-Съгласен.

Втурнахме се към леглото и се мушкахме пот топлите завивки малко се згуших в него защото все още ме беше страх, но той явно усети страха ми затова обви ръцете си около мен и ме притисна към себе си по-някакъв начин това ме успокои и чесно казано ми беше приятно в прегръдките му така и неусетно заспахме.