НИЕ И ВИЕ !!!

17-ГЛАВА

ГЛ.Т ДЖЪНГКУК:

С Ън Би влязохме в кухнята и видяхме Техьонг и Ън Бьол да закусват. Поздравихме се и седнахме да закусваме докато ядох наблюдавах всяко едно движение на Ън Би не знам защо...просто не мога да откъса поглед от нея. Тъкмо тя отхапа от палачинката си и телефона и звънна, като видя номера се ококори и спря с движенията си беше толкова сладка. Тя все още не беше преглътнала палачинката и бузките и бяха подути. Бързо преглътна и вдигна, изтича да говори в хола...хммм не можеше ли да остане тук.

След около 5 минути тя влезе в кухнята доста притеснена и бързаше!

- Какво има Ън Би изглеждаш притеснена, кой ти се обади? Попита я Ън Бьол.

- Как може да съм толкова глупава!!!

Вчера трябваше да съм на фотосесията, а забравих. Е все пак беше и рождения ден на Джимин и бяхме почти цял ден в мола Чаньол ми се обади, за да ме попита защо не отидох аз му обясних и той сега ме вика иска да направим фотосесията днес.

-Ама сега ли? Та ти дори не закуси, а и е рано.

-Няма проблем приключих със закуската сега трябва да тръгвам "каза тя и прегърна Ън Бьол взе си чантата и тръгна...е щеше да тръгне докато не я спрях, стигна до вратата иии.

-Хей, а за мен няма ли прегръдка " казах като я гледах и показах чаровната си усмивка просто обичам да я дразня не ме съдете" И за мен ли няма?! Попита и Техьонг.
Аз го изгледах учудено.

Тя се спря и се обърна бавно към нас погледа и бе забит в пода опитваше се да скрие зачервените си бузки, е ама не успя. За моя изненада тя погледна към нас и се усмихна сладко дойде и прегърна Те, а след него погледна мен. Дойде с бавни крачки което ме изнервяше хванах и ръката и я дръпнах тя се озова в скута ми погледна ме сякаш някой и удари шамар. Аз се искикотих и обвих ръце около нея след това тя ме прегърна.
Прегръдката беше по-дълга от очакваното, не исках да я пускам исках да останем така, исках...тя да е моя, но за жалост и хубавите неща си имат край.

-Ъм ей вие двамата забравихте ли, че и ние сме тук. Това може да го правите когато сте сами, а сега Ън Би трябва да тръгва.
Не пропусна да се обади и Ън Бьол

Ън Би стана от мен като ни каза чао и тръгна. Почуствах се някак странно тя тръгна, а аз имах чувството, че нещо в мен се разкъса! Чувствах...празнота. Дали за това чувство причината е Ън Би?
Докато мислех погледнах към Ън Бьол която ме гледаше с мазен поглед. На тази пък какво и има!