НИЕ И ВИЕ !!!

9-ГЛАВА

-Защото трябва да се срещна с някой, а сега си върви.

Казах и се обърнах към портата, за да я отворя, но той тогава ме хвана за ръката и ме обърна към себе си като не остави никакво разстояние между нас.

-Няма да ходиш никъде разбра ли? Ти си моя и видаги ще бъдеш само и единствено моя!

-Какво по дяволите правиш? пусни ме, не си намери вече някоя, до колкото знам ги сменям доста бързо!

Да, той може да има проблеми, но наистина доста често си сменяше приятелките. Но нашата връзка беше почти две години. И за това време аз не разбрах, че е с психични проблеми...

-Ами истината е, че вече си нямам гадже скъсах отдавна с нея исках я само за забавление, а щом ти си тук отново ще е забавно...е поне на мен.

Като каза това при чутото не знаех какво да правя не можех да мръдна притискаше ме към себе си и ме държеше здраво опитвах се да избягам, но без успях.

Започнах да викам за помощ знаех, че вече закъснях за срещата с Техьонг за това си помислих, че той е вече там, а тъй като съм близко реших да викам за помощ с надеждата, че някой ще ме чуе.

Но тогава той ме завлече на някъде и си сложи ръката на устата ми, за да не викам.

-Спокойно след малко отново ще започнеш да викаш, но не от страх. Каза и ме погледна с онази подла усмивка и смразяващ поглед наистина не знам какво харесах в това момче, по дяволите!

Той още ме държеше опитвах се да избягам, но това беше напразно.
Накрая стигнахме до някаква кола  дърпаше ме към нея и ми каза да се качвам, но аз не исках и започнах отново да се дърпам.

-Не си мисли, че ще избягаш и не ме изнервяй, а бъди добро момиче и се качвай в колата ако не искаш да стане още по-зле ме слушай ясно ли е?
Набута ме в колата и заключи от моята страна след това той се качи от шофьорската страна и започна да кара на някъде, а аз вече усещах сълзите по бузите си.

ГЛ.Т ТЕХЬОНГ

-Вече бях в парка в уговорения час
седнах на една от пейките и изчаках да се появи, чакането стана твъре дълго. Къде ли е това момиче въобще ще дойде ли?
И точно докато размишлявах чух някакви викове.
Вдигнах погледа си който бе забит в земята и започнах да се оглеждам.

Не видях никого, но виковете ставаха все по-силни, а гласа ми беше доста познат. Тръгнах към портата защото от там идваха виковете, но те изведнъж спряха вече бях там и отворих портата, за да изляза. Когато я отворих просто бях потресен. Видях как някакъв дърпа Ън Бьол и говори с нея изглеждаше доста бесен, а тя доста уплашена.