What I Feel | Jungkook

1

Гледна Точка на Юра

Събудих се от досадната си аларма. Защо трябва да ходя на училище и в последния учебен ден ... Не че имам против училището, е така де само от повечето предмети, но най-вече от онзи досадник Джънгкук. Няма ли си друга работа освен да ме дразни ?

Мислех си дълго, докато не осъзнах че след 5 минути трябва да съм пред училище ... Супер !!! Станах от леглото, облякох се и се затичах.

Добрата новина е, че живеех наблизо до училище, а лошата е че по пътя видях как Джънгкук тича пред мен, също толкова запъхтян от тичане. Гадост, живеехме близко един от друг, пък и двамата винаги закъснявахме.
Спрях се на място. Исках да си остана вкъщи, но така или иначе Хея щеше да ме убие и в двата случая. Е добре де, отново тръгнаха към училище, въпреки че Джънгкук щеше да се заяжда отново. Вървях бавно без да бързам, но след като видях онази досада да се отдалечава се втурнаха да бягам с всичка сила.

Стигнах до училище след още 5 изтощителни минути и отворих вратите с гръм и трясък. Опссс !!!
- Ким Юра веднага в кабинета ми. - извика директора след "малкия" ми гаф.
Аз се запътих към дирекцията, но разбира се в мен се блъсна ... Джънгкук, който разсипа чаша кафе на униформата ми. Не е ли стигнал вече !!!
-Джеон Джънгкук !!! - кресна директора отново - Ще придрожиш Юра в наказанието ѝ.

Гледна Точка на Джънгкук

Оххх супер ... Не стига, че си разлях кафето, пък и наказание ...
- Супер. - измърморих с нотка досада в гласа си, но явно Юра ме чу.
- Не че на мен ми е приятно!! Оо и благодаря за кафето, много е горещо. - иззъби ми се тя.
Не казах нищо, а просто продължих.

Гледна Точка на Юра

Е, стигнахме кабинета на директора. Влизам, сега или никога. Отворих вратата и се чу едно :
- Седнете.
Аз седнах, а Джънгкук остана прав, за да се прави на готин.
- И така бих направил компромис, но на вас двамата не ви се случва за пръв път.
- Господине, моля ви. - понечих да казвам, но бях прекъсната.
- Шшшт !! И двамата ще ходите на лятно училище, заедно с изостаналите.
- Но !! - понечих.
- Никакво но !!

Аз излязох от дирекцията, последвана от Джънгкук.
- Защо не каза нищо !! - крещях му аз.
Той само ме погледна и ми се усмихна.
Моля?? Защо се усмихна? Какво стана? Изпуснах ли нещо?

Излязох от сградата и зачаках церемонията да свърши.
След около 30 минути Хея се втурна към мен и започна да задава въпроси. Аз ги игнорирах и се чудех защо Джънгкук се усмихна.
- Ехооооо !!! Слушаш ли ме?
- Ъъъ ... Да.
- Тогава ми отговори.
- На какво
- Оххх, остави. Как те наказаха?
Обесних на Хея всичко, като ѝ спестих частта с усмивката.
- Оххх, гадно.
- Да.
- Къде е онзи глупак !! Ще го убия !!
- Не се тревожи, дори и да не ме беше бутнал пак щяха да ме накажат. Просто сега ще ходя с него на лятно.
- Горката. Искаш ли да отидем на кафе или нещо ??
- Да, разбира се.
- Добре.

Стигнахме пред любимото ни кафене. Седнахме на една маса и си поръчахме сок.

Говорихме си, но изведнъж видях Джънгкук и компанията му на съседната маса.
Какво, те какво правят тук !!!

-----------------------------------------------

Хеееей !! Знам, че никой не чете това, но трябва да се пробвам 😂😂 ...
Ако все пак има някой който да чете да пише в коментарите 💗💗💗💗💗💗💗💗