- Сега имаме Музика, нали?- попита отчаяно Сана.
- Да.- усмихна се Йери, след което отиде при теб- Научи ли песента, която учителката ни даде за домашно?- Ти я погледна и направи жест с ръцете си, но тя не те разбра. Ти извади тетрадката си. Йери кимна с глава и ти написа нещо.
Звънецът би и всички се отправихме към кабинета по Музика. Госпожата ни извикваше един по един. Ти беше една от първите.
- Хайде, Айрен, колкото можеш.- обясни ти с жестове преподавателката. Ти разбра малко и си отвори устата. Изададе много високи звуци, които бяха близки до думите от текста, разбираха се съвсем, съвсем малко. Почти никак. Сана се изкиска, след което си стисна устата, обаче започна да се смее дори по-силно. Няколко човека я погледнахме. Аз направих същото като нея. Не се сдържах. Бекхьон и Чен, и те като нас. Ти не ни чуваше. Учителката те спря и ни погледна. Ти се обърна назад. Аз и приятелите ми вече се пръскахме от смях.
- Веднага спрете!- повиши тон г-жата. Бях с ръка на стомаха. Изправих се. В очите ми имаше сълзи от смях, а в твоите- от мъка- Напуснете!
- Не, госпожо! Юнги е виновен! Изгонете него!- спря да се смее Сана. Тя обвини само мен, въпреки че започна първа.
- Излизайте! Всички! Веднага! - повтори учителката и ние излязохме. Йери после ни разказа какво сте правили до краят на часа. Г-жата ви е посвирила на виолончелото, а Минхо- на цигулката. Йери каза, че ѝ е станало тъжно как не си могла да чуеш ... красотата на звука...
Звънецът би и ти след малко се върна в класната стая. Сана те погледна студенокръвно:
-Ето я нашата ''певица''.
- Много хубаво пееш, Айрен! Блю-блю-блуу!- имитирах те аз. Ти дори не погледна към мен. Минхо, който вървеше зад теб те ръчна с пръст и ти се обърна. Каза нещо на жестомимичния език. Ти се усмихна и го разбра. Отвърна му по същият начин.
- Не те разбрах.- усмихна се неловко той, слагайки ръка зад тила си. Ти се засмя и отиде до чина си. Взе тетрадката си и се върна при него.
- Как само се направи, че не ни вижда. Нали поне това може.- обади се Бекхьон. Чен и Сана се засмяха, и му дадоха пет. Ти изписа на листа какво означаваха жестовете, които щеше да му показваш. Той го прочете на глас:"Искаш ли да те науча?". Отговори ти в тетрадката. Опита се да ги повтори- Какъв глупак. Палячо.- Подразни ме как си говорихте. Ти се смееше, а аз стоях отстрани и ви наблюдавах.
-Eй, Юнги! К'во млъкна, бе?- сръчка ме Сана. Аз я погледнах и започнах да я гъделичкам под врата. Това ѝ беше слабото място.
BẠN ĐANG ĐỌC
Красотата на Звука{Suga x Irene x Sana} ВРЕМЕННО СПРЯНА
FanfictionВ историята се разказва за едно глухонямо момиче, чието живот е изпълнен с трудности и с много негативизъм от страна на злобните хора... Ала дали нещо ще се промени, когато тя се срещне с детската си любов? А какъв ли е бил неговият живот преди да с...
