Красотата на Звука{Suga x Irene x Sana} ВРЕМЕННО СПРЯНА

Чашата преля

Ходих по пътя към училище, но всъщност не бях сам. Мислите ми за теб ме държаха неотлъчно ръка за ръка. Не можех да се оттърся от тях. Прекрачих прага на познатата ми класна стая. Вдигнах глава и погледнах към теб. Ти се приготвяше за първия час. Преглътнах и влязох. Оставих си раницата на пода и седнах на мястото си до Сана.

- Няма ли да поздравиш?- сръчка ме тя.

- Добро утро.

- Какво си унил?- засмя се съученичката ми.

- Спи ми се.

Часът започна. Аз си намерих някакво ластиче и реших, че ми се играе. Опъвах го и те целих. Ти усещаше, но нищо не ми каза.

- Хайде, побързай! Ще изкупят всички закуски!- провикна ми Чен. Взех протмонето си и отидох  при него. Аз и тримата ми приятели отидохме до столовата. Имаше много голяма опашка, както винаги. По-големите ученици, а и тези на нашата възраст, те блъскаха ту наляво, ту надясно. Възползваха се от това, че бе ниска и че нищо не можеше да им кажеш. Набутах се с Чен най-отпред на опашката, срещнахме си погледите, за миг. Купих две закуски. Обърнах се и те погледнах. Ти леко се усмихна и беше готова да си надигнеш ръката, за да я вземеш, обаче я дадох на Сана:

- Мерси, Юнги.- С крайчето на окото си видях реакцията ти- отново посърна. Избутах те и си тръгнахме. Всички си похапвхме доволно и се смеехме. Първият звънец би. След него- и вторият, а теб още те нямаше.

- Всички ли сте тук?- попита учителят.

- Айрен я няма.- отговори Минхо.

- Някой знае ли къде е?- зададе въпрос преподавателят. В този момент, вратата бавно се отвори и ти влезе. Не носише нищо.

- Защо закъсняваш, Айрен? Не за първи път ти се случва.- каза тихо господинът. Обърна се към теб- Сядай. – Ти се поклони и си седна на мястото.

- Така,... запишете новия урок...- започна да преподава учителят. Ти отвори тетрадката си и след няколко секунди стомахът ти издаде странни звуци. Не беше яла, явно. Сана ме сръчка, подсмивайки се. Подаде ми бележка:"Пред нас не седи момиче, а кит. Глухонямият кит Айрен.". Написаното не беше толкова смешно дори никак, ала аз се засмях.

- Какво има, вие двамата?- обърна се към нас господинът.

- Нищо.- сепна се Сана, след което не престанахме да се кискаме и да се гледаме. Стомахът ти продължи да къркори.

- Айрен, гладна ли си?- написа ти Минхо, в тетрадката, през междучасието. Ти кимна с глава и той отиде до чина си. Взе сандвич и ти го даде- Заповядай.- Ти го прие с двете си ръце и го погледна невинно- Но ти какво ще ядеш?- четеше се по лицето ти. Минхо извади още един- Спокойно, имам втори.- Двамата си разменихте още реплики дали с жестове, дали в тетрадката. Това много ме дразнеше- Колко добре се разбирахте.

Училищният ден бе към края си.

Имахме Физическо и всички бяхме изтощени.

- Отворете, бе! Искате да се издушим ли?- викнах аз. Ти сякаш ме разбра и отвори два прозореца. Сана седна на мястото си и ми бе в гръб. Преобуваше се. Ти поливаше цветята. Аз станах от мястото си и взех тетрадката ти. Минхо и Йери ги нямаше.

- Какви са тея глупости дето си ги пишете.- присмях се. Разгръщах всеки лист. Стигнах до един от последните. Имаше написано нещо за мен- Юнги е много сладък. Какво мислиш за него, Айрен?; Мисля, че го харесвам.- Ококорих очи и подскочих- Какво е това!- Взех тетрадката и те дръпнах рязко да се обърнеш лице в лице с мен- Какво си писала за мен?!- доближих тетрадката до лицето ти. Сърцето ми щеше да се пръсне. Очите ти започнаха да сълзят. Аз смачках тетрадката и я пуснах на пода. Стъпках я и взех чашата вода от ръката ти. Излях я върху  нея. Бутнах те назад и ти започна да плачеш. Сана се обърна назад с пренебрежителен поглед. Ти започна да ме блъскаш по гърба. Обърнах се- Какво искаш?! Кажи го, де!-  Чен се намеси:

- Юнги, стига. Прекаляваш.

- Чашата преля- каза ми Бекхьон- Дори аз не бих направил такова нещо. Тук са всичките ѝ спомени и разговори, брато.

- Вече не искаме да контактуваме с теб.- Чен ме удари с пръст по челото и аз леко наклоних глава назад. Двамата излязоха от стаята. Сана дойде при мен и ми направи схватка. Нали, учеше карате. Спъна ме и аз паднах.

- Загубеняк.- каза ми тя и последва момчетата. Аз останах на студения под, а ти стоеше в гръб на светлината и не можех да видя изражението ти.