Трепетна прошка

35 5 1
                                    

Времето, за тях, сякаш бе спряло. Срещнаха се за първи път след толкова много години. Сърцата и на двамата заиграха.

- Айрен?!- възкликна Юнги. Тя се усети, че я е разпознал и тръгна надолу по стъпалата- ЧАКАЙ!

- Какво да правя?- питаше се той, гледайки ту към слизащото момиче, ту към вратата на залата- Ъх! И без това срещата е приключила- Тръгна след нея с мислите:

- Изменила си се, Айрен. За малко да не те позная. Измъкнала си се на височина. Косите ти са станали по-дълги и още по-красиви. Изглеждаш като самоуверена млада дама. Бузите ти вече не са като на малко дете- Слезе на първия етаж- Всичко. Всичко се е променило- Излезе от сградата. Дотича до нея и я дръпна- Всичко, без...- Тя се обърна- ... очите ти. Те все още са си същите- плахи, невинни, искрени. Все още пълни със сълзи.

- Айрен...- изрече той толкова тихо, че дори и сам не можа да се чуе. Корейката го гледаше изплашено и изненадано едновременно. Тя сведе глава и сълзите ѝ западаха. За няколко секунди, Юнги я гледаше втренчено, но после веднага извади от раницата си пакетче със сухи кърпички и ѝ подаде една:

- Заповядай.- Айрен вдигна поглед. Младежът посегна към лицето ѝ. Тя затвори очи, защото си мислише, че ще я удари, но напротив- избърса сълзите ѝ.

- Ти и аз- приятели?- каза той на жестомимичния език. В очите ѝ  блесна същата онази искрица, която се беше настанила и при запознаването им. Усмивката отново озари лицето ѝ...

Двамата отидоха в близкото кафе зад сградата на сдружението.

- Какво ще пиеш?- попита я Юнги.

- Чай.- отговори му тя. Кореецът поръча същото и за себе си. Настъпи  мъртвешка тишина и разменяне на доста неловки погледи. Младежът се направи, че кашля и попита с жестове:

- Разкажи ми как минава животът ти.

- Нищо особено.- засрами се момичето.

- Поне нещичко особено има какво да ми кажеш.- засмя се момчето. Тя го последва:

- Ами... завърших гимназия и сега уча в колеж(*).

- Само това ли?-възкликна той- Не вярвам!- Сервитьорката донесе напитките и двамата отпиха.

- Извън колежа се занимавам с музика. Свиря на виолончело.- Започна да разправя Айрен- Имам цял рафт с награди- призове, грамоти...- Младежът си мислише:

You've reached the end of published parts.

⏰ Last updated: May 26, 2019 ⏰

Add this story to your Library to get notified about new parts!

Красотата на Звука{Suga x Irene x Sana} ВРЕМЕННО СПРЯНАWhere stories live. Discover now