The boy with the mask

6 Част

---Деня на концерта---
Оставаха само още 3 часа до началото на концерта. Нари беше довела сестра си вкъщи. Те все още се оправяха. Аз бях готова отдавна, затова седях на дивана и си гледах телефона. Сунг цял ден не ми беше писал. Но пък вчера ми каза, че днес ще бъде зает. С какво? Уж всичко си казваме. Все още е така странен и затворен. Нещо го тревожи, но не мога да разбера какво. Нищо не ми казва. Сякаш съм му чужда. Не го разбирам.
Докато размишлявах телефона ми изпиука. Отключих го. Имах съобщение от Сунг.
С:Нямам търпение да те видя днес. 😉💜😊
М:Нали имашe много работа днес? 🤔
С:Дадохда ни почивка.
М:Каква почивка? Какво правиш?
С:Днес, като се видиш ще разбереш.
М:Много мразя да казваш така.
С:И аз те обичам.
С:Аз трябва да тръгвам. До довечера, принцесо. 😘💜😉
М:До после. ❤️
-Мин, ти от кога си готова? - попита ме Нари.
-Отдавна. Вие още се бавите. Трябва да сме час преди да почнат. Даже още по-рано.
-Хюн се дърпа и ми прави на пук. Не ме слуша изобщо. - запопна да тропа с крак и да се тръшка на едно място.
-Остави на мен. - засмях се.
Оставих телефона на дивана и станах. Влязох в стаята на Нари и видях сестра й да лежи на земята и да гледа тавана.
-Хюн. - седнах до нея.
Тя се обърна към мен и ми се усмихна. Изправи се в седнало положение, като не спираше да ме гледа в очите.
-Хюн, нали не искаш да закъснеем за концерта?
-Не. - отговори с така сладкия й детски глас.
-А защо не слушаш кака си?
-Тя е лоша. - намръщи се.
-Защо?
-Не ми дава да съм с панталонки. Иска да ми слага тази грозна рокля. Каза, че съм щяла да бъда по-хубава, но на мен не ми харесва.
-А не искаш ли момчетата да те харесат и да ти се радват?
-Искам, но на мен не ми харесва. - скръсти ръце.
-Знаеш ли? Ще направим така. Днес ще сложим роклята, а утре ще те взема със себе си на работа и, ако имаме късмет ще ги видим. А аз съм сигурна, че ще дойдат. - намигнах й.
-Добре. - усмихна ми се с прекрасната си малка усмивчица и стана.
Взе роклята и започна сама да я облича. Щом беше готова седна пред мен, за да й оправя косата. Сресох я и я вързах на опашка. Сложих обувките й и вече беше готова. Хванах ръчичката й и тръгнахме надолу. Нари седеше на дивана и гледашe телевизор. Обърна се и ни видя.
-Но как я обеди да я облече? Мен не ме слушаше. - попита ме учудена.
-Какво да ти кажа? Бива ме с децата. А сега да тръгваме. Така и иначе ще сме пеш.
Взех телефона и чантата ми и тръгнахме. По пътя спряхме да вземем нещо на Хюн и по една вода на трите. Малко се забавихме в магазина, но нищо. Имаме още около 2 часа. Не е голяма загуба. Лошото беше, че мястото на концерта беше доста далеч от вкъщи и вървяхме доста. Мина се около половин час и вече бяхме там. Имаше още час и половина, но доста хора се бяха насъбрали. Поне се придвижвахме бързо. Дадохме си билетите на един мъж и той ни накара да изчакаме още малко. Хюн вече се беше уморила и ме накара да нося. Вдигнах я на ръце, а тя ме прегърна. Нари обикаляше изнервена около мен. Започна да ми се вие свят само като я гледам. Няколко пъти й казах да се успокои, но тя продължаваше да нервничи. Укроти се малко, когато един от едрите мъже каза, че можем да влизаме. Местата ни бяха точно до сцената, така че нямаше да ни бъде трудно да ги виждаме. Но дори да бяхме и най-отзад след концерта щяхме да бъдем с тях. В нито един от случаите не губехме. Хюн леко започна да се онася. Реших да не я закачам, докато не почне. Най-добрата ми приятелка стоеше и гледаше сцената с широко отворена уста.  Боже, това момиче ще ме побърка. Не мога да си представя какво ще е след концерта, когато отидем при тях. Минаха се няколко минути и залата се напълни с хора.
---След 1 час---
Изведнъж светлините изгаснаха. Всички започнаха да пищят. Хюн се събуди от виковете и разтърка очи.
-Започва ли? - попита тихо и сънено.
-Да.
Веднага започна да шава и да се усмихва.
-Пусни ме долу.
Пуснах я на земята, а тя се обърна към сцената. Започна да свири песен. Започнаха с "IDOL". Всички полудяха щом излязоха.
Песента свърши и ни помолиха за тишина. Наредиха се в права линия и започнаха да се оглеждат и да се усмихват. Джин вдигна микрофона към устата си и заговори.
-Арми... - всички започнаха да пищят. - Нямате си и на представа колко се радвам, че правим концерт точно тук. Това е моят роден край и съм ужасно щастлив, че мога да ви срещна. Надявям се да си изкарате прекрасно и да останете доволни от това, което сме подготвили за вас.
Писъци се чуваха от всяка част на залата.
-Абе, Джин.. - започна Намджун. - Каква изненада има днес?
-Ако някои от вас си спомнят, преди 1 седмица трябваше да ни изпратите видеоклип как пеете някоя наша песен. Избрахме победителя и той спечели 2 безплатни белета. Както и пропуск зад сцената, за да се срещне с всеки от нас.
-Нямаме търпение да се срещнем с победителя. - добави Джънгкук и се усмихна.
Продължиха с песните и щом дойде време за "The truth untold" излезе само Джънгкук.
-Знам, че чакахте да излязат Джин, Техьонг и Джимин, но днес ще го направим малко по-различно. Днес сам ще изпълня тази песен. Искам да я посветя на специален човек.
Песента започна, а той запя. На няколко пъти поглеждаше към нас и ни се усмихваше. Армитата не спираха да пищят и да пеят заедно с него. Обожавах тази песен, а факта, че баяса ми я изпълняваше беше още по-невероятно.