The boy with the mask

3 част

Погледнах към тях. Йонги ме гледаше по странен начин. Сякаш се опитваше да разбере що за човек съм. Всички си говореха. Само Куки гледаше надолу и мълчеше. Взе телефона си и започна да пише. След секунда получих съобщение, а той остави телефона си. Извадих моя и го погледнах. Сунг ми беше писал.
С:Работиш ли?
М:Да. Няма да повярваш кой е тук😍.
С:Кой?
М:BTS😍😍.
С:Това е супер. Снимахте ли се? Взе ли им автографи?
М:Ами, не.
С:Защо?
Погледа ми се настани върху групата. Джънгкук щом ме видя, че го гледам наведе наглавата си към телефона.
М:Не знам. Само се надявам да не е последния ден, в който ще дойдат тук.
С:Ще дойдат пак. Ще видиш.
М:Дано. А сега трябва да работя.
С:Добре. До после.
Прибрах си телефона в джоба и продължих с работата си.
---След половин час---
Намджун ме извика и аз отидох при тях.
-Сметката, моля. - каза ми той.
Казах им я и те платиха. Щом ставаха Джънгкук мина толкова близо до мен, че чак ръката му мина през гърба ми. Настръхнах. Гледах ги препарирана, докато не излязоха. Какво се случи току-що? Поклатих глава и се върнах на касата.
-Тръгнаха ли си? - попита ме Нари.
-Да. За жалост.
-Това беше супер яко.
-Кое?
-Че ги видяхме.
-Да.
---На другата сутрин---
Снощи Сунг така и не се обади. Звънях му 2-3 пъти, но не ми вдигна. Какво му става? Крие от мен, а сега дори не ми говори. Тук става нещо странно.
Седях в леглото и дремех. Нищо не ми се правеше. Днес щеше да ми бъде мързелив ден. Взех лаптопа си и започнах да си търся филм. Реших да гледам "Карибски пирати". Отдавна не бях го гледала. Настаних се хубаво и го пуснах. Тъкмо започна и телефона ми зазвъня. Щом погледнах екрана се чудех дали да се развам или да се ядосвам. Беше Сунг. Реших да не му вдигам. Да види какво е. Оставих телефона до мен и загледах филма.
Не спираше да звъни вече 5 минути. Звънна поне още 4 пъти. Накрая го взех и вдигнах. Чух дълбока въздишка от негова страна.
-Какво искаш? - попитах студено.
-Притесни ме. Помислих, че ти се е случило нещо.
-Нищо ми няма.
-Какво има?
-Нищо.
-Мин, познавам те. Какво стана?
-Вчера изобщо не ми вдигаше.
-Заспах рано и не съм чул телефона. Извинявай.
-Както и да е.
-Знаеш ли какво? - попита радостно.
-Не знам.
-На концерта ще се видим.
-Така ли? - ококорих очи.
-Да.
-А как ще те намеря?
-Щом те видя ще ти пиша "Мини".
-А аз как ще разбера къде си?
-Ще разбереш. Не се притеснявай.
Вратата на стаята ми се отвори и Нари влезе. Усмихна се и се настани до мен на леглото.
-Добро утро и на теб. - казах засмяна.
-Добро утро. С кого говориш? - погледна към телефона ми.
-Сунг.
-Ама, разбира се. С кой друг да е. - извъртя очи тя.
-Нари ли влезе? - попита ме Сунг.
-Да.
-Ако искаш да ви оставя насаме. Да не се натрапвам. Знам, че не ме харесва. - каза с леко натъжен глас.
-Ами, добре.
-До после. Обичам те.
-До после.
Затворих и оставих телефона до мен. Обърнах се към приятелката ми. Гледаше ме странно.
-Какво? - попитах.
-Нещо става между вас.
Наведох глава и се заиграх със завивките.
-Може би.
-Какво се е случило?
-Напоследък се държа ужасно странно. Крие нещо от мен и знам, че ме лъже за нещо, но не знам за какво. Онзи ден, когато говорихме го нарекоха "Куки", даже.
-"Куки" ли?
-Да. После каза, че не съм чула добре.
-Ето, казах ти, че не може да му се има доверие и, че е идиот.
-Стига, моля те. Колкото ми е гадно така изобщо не ми помагаш.
-Добре. Извинявай.
Надигна се и ме прегърна. Постояхме така малко и ме пусна. Стана от леглото и се усмихна.
-Днес ще бъде нашия ден. Без момчета, без проблеми. Ще отидем до мола, ще ти харесаме страхотни дрехи за концерта. После ще отиден до магазина, ще си купим сладко.. Много сладко. - засмяхме се. - После ще си пуснем филм и всичко ще бъде супер. Само двечките.
Затова я обожавам. Ще направи всичко възможно, за да може да съм добре, както и всички, които обича.
Замислих се. Усмихнах се и кимнах в знак на съгласие. Нари започна да скача, като малко момиченце и се изпари от стаята ми, за да се оправя. Трябваше да направя същото. Станах от леглото и отидох пред гардероба ми. Отворих го и започнах да разглеждам какви дрехи имам. След доста търсене накрая избрах това: