The boy with the mask

10 Част

Нари все още танцуваше. Джин и Джимин се бяха присъединили. Хоби и Тете се смяха за нещо. Аз, Мони и Юнги си говорехме, а Джънгкук не спираше да пие. Боже, ще ме побърка. Даже не ме и поглеждаше. Седнах до него. Тъкмо, когато посягаше към поредната чаша я взех. Той затвори очи и въздиша.
-Спри. - казах му
-Защо? Нали не съм ти никакъв? Защо ти пука?
-Кога съм казала, че не ми пука?
-Каза, че вече няма наши работи.
-Това не значи, че не ми пука. Още от дебюта ви съм луда по теб, а ти си мислиш, че не ми пука.
-А защи си тръгне одеве? - вдигна погледа си към мен.
-Защото съм ти бясна. Все още.
-Пълен идиот съм.
-Това не значи, че трябва да се напиваш.
-Да, знам. - въздиша шумно.
-Хайде. Ставай.
Взех нещата си и му помигнах да стане.
-Мони, може ли ключовете от колата ви? - попитах го.
-Защо?
-Ще го закарам в хотела. Да успокои малко страстите.
-Добре.
Той бръкна в джоба си, извади ги и ми ги даде. С Джънгкук тръгнахме към колата. Отключих я и го сложих да седне отпред. Качих се и аз и потеглихме. Чак сега осъзнавах, че не знам къде са отседнали. Еми, какво ще правя сега? Погледнах го. Почти беше заспал. Беше се обърнал към прозореца и едва гледаше.
Ще го закарам вкъщи. Закарах натам. След по-малко от 10 минути вече бяхме там. Вкарах го вътре и го оставих да легне на дивана. Сложих една възглавница под главата му и го покрих с одеало. Заспа. Веднага. Загледах се в него. Защо всичко трябва да протича така? Искам една нормална връзка. Откакто ги харесвам съм си мечтала за това да бъда с Джънгкук. А сега, когато всичко ми се предоставя наготово... Аз го отхвърлям. Може би не трябва да го съдя чак толкова. Обичам го и от това най-много се страхувам.
---След 20 минути---
Върнах се в бара. Джин и Нари бяха седнали вече, а Тете го нямаше. Седнах до Джин и въздишах.
-Къде беше? - попита ме той.
-Закарах Джънгкук у нас. Беше много пиян.
-Защо у вас?
-Не знаех къде сте отседнали.
-Остави го да постои там. - обади  се Юнги. - Той не е малък. Може да се грижи за себе си.
-Еми, добре. Ще дойда тогава утре да го взема.
-Днес. 1 през нощта е, Джин.
-Да. Днес. - засмя се.
---4:30---
Вече си бяхме вкъщи. Нари веднага отиде да си легне. Даже май не забеляза, че Джънгкук е тук. Оставих нещата си и седнах срещу него. Беше толкова хубав и секси, докато спи. Косата му беше разрошена, устата му леко отворе и се чуваше лекото му хъркане. Облегнах се назад, като не отделях поглед от него. Какво щях да правя с него? Дори и да исках не можеш да се отърва от него. Той е навсякъде. В стаята ми, в телефона ми, в компютъра ми... В сърцето ми.
Станах и отидох да си взема душ. Влязох в банята. Свалих дрехите си и влязох под душа. Беше успокояващо. Но дори и душа не ми помагаше да го изкарам от мислите си. Беше просто невъзможно.
След половин час излязох от банята. Отидох в стаята си и облякох пижамите си. Изсуших косата си и я сресох. Вързах я на опашка. Обух пантофите си и слязох долу. Погледнах часа. Беше 5:30. Взех телефона си и отидох в кухнята. Пуснах си на BTS "BS&T". Извадих необходимите продукни за супа яками и започнах да готвя. Супата щеше да му помогне за махмурлука. След това направих орис и малко рамен. Щом всичко беше готово стана близо 6:30. Навън почти беше светло. Наредих храната на плота. Спрях песента. Щом тръгнах да видя дали още спи, видях Джънгкук да седи до вратата и да ме гледа. Започна да се доближава. Аз пристъпих назад и наведох глава.
-Направих ти.. Супа... За махмурлука. - казах тихо.
-Благодаря. - каза и седна.
Започна да се храни. Минах покрай него с мисълта да отида в другата стая, но той хвана ръката ми.
-Остани. Не обичам да ям сам.
Дръпна ме и ме накара да седна на стола до него. Продължи с яденето си.
-Защо ме докара у вас?
-Не знаех... къде сте отседнали.
-Можеше да питаш момчетата.
-Вече бях тръгнала.
-Оправдания.
-Не са оправдания.
Той се засмя. Погледна ме.
-Искам да ми простиш. Искам да ми повярваш.
-Джънгкук..
-Моля те. Няма вечно да стоя тук. След по-малко от седмица се прибирам в Сеул. Искам да знам, че си ми простила. Дори да не искаш да си с мен.. Просто ми прости. Имам нужда.
Очите ми се напълниха със сълзи. Не знаех какво да правя. Щом след няколко дена се връща в Сеул нямаше да мога да го видя отново. Защо ми беше толкова трудно?
-Изяж супата и поспи после. - казах и станах от стола. Отидох в стаята си. Легнах на леглото и се завих. Затворих очи и не след дълго заспах.
---10:23---
Слънцето вече дразнеше очите ми. Отворих очи сънено. Протегнах се да взема чашата да пия вода, но не набарвах нищо. Станах и тръгнах към кухнята, за да си налея вода. Докато вървях видях на дивана да спи Джънгкук. Отидох до него и го завих внимателно с одеалото.
-Защо си будна? - чух тихия му глас.
-Ами... Гърлото ми дращи и дойдох да си налея вода. А ти защо не спиш?
-Не мога. - отвори очи и ме погледна.
-Защо? - отместих погледа си от него.
-Не мога да спра да мисля за теб. Разстоянието между нас ме убива и не ми дава мира.
Не знаех какво да кажа или какво да направя. Просто наведох глава и се запътих към кухнята. Пих вода и побързах да отида в стаята си.
-Мини... - заговори точно, когато бях на стълбите.
Спрях се и се обърнах към него.
-Искам да знаеш, че дори и да не ми простиш.. Аз те обичам. - каза без да ме поглежда. - Сега отивай да си почиваш.
Пак го правиии... Човек не може да му устои, дори и да му се сърди. Затруднява ме все повече с всеки изминал час.