The boy with the mask

15 Част

---На сутринта---
Слънчевите лъчи раздразниха очите ми. Разтворих ги леко и се огледах. Видях спящия Джънгкук до мен. Беше леко открит и виждах добре оформените му плочки. Косата му беше разрошена, а устата му леко отворена. Беше ме прегърнал през кръста, а другата му ръка беше под възглавницата му. Усмихнах се на гледката. Беше толкова сладък и в същото време толкова секси. Приближих се до него и леко целунах устните му. Той се намръщи и размърда носа си. Засмях се. Последва още една целувка. И още една. Най-накрая бавно отвори очите си. Разтърка ги и се намести. Усмихна се сладко, показвайки заешката си усмивка.
-Добро утро. - казах му.
-И на теб. - отговори сънено. - Не можа ли да ме оставиш още малко?
-Аз съм проклета. - усмихнах се доволно.
-Мм, не мисля така.
-Но да си призная беше доста секси. Но не го казвай на армитата.. Ще ме одерат жива. - засмях се.
-Ако аз съм секси, значи ти си богиня. - каза, като се настани над мен.
Все още бяхме голи и това му позволяваше достъп до всяка част от тялото ми. Наведе се и запопна да ме целува по врата. Слизаше надолу и по-надолу. Аз стенех тихо и прехапвах устни. Засмука зърното на едната ми гърда. След това продължи пътя на целувките му. Стигна до интимните ми части. В следващия миг усетих езика му вътре в мен. Мамка му, вече бях ужасно мокра! Хванах косата му и я дръпнах, извивайки тялото си от удоволствие. Той се надигна и заби устните си в моите.
-Много си енергичен за току-що събудил се. - казах задъхана.
-Всичко можеш да очакваш от мен.
-Пълен сте с изненади, господин Джън Джънгкук.
-Така е. - целуна ме за последно и легна до мен.
---След половин час---
Вече бяхме станали. Момчетата му се бяха обадили да отиват на закуска, а на мен ми беше време да се прибирам. Взех си нещата и тръгнахме да излизаме от хотела. Отпред бяха момчетата и чакаха Джънгкук.
-Здравей, Мин. - казаха всички в един глас.
-Здравейте, момчета. - поздравих ги обратно. - Къде ще ходите на закуска?
-Майката на Джин ни покани. - каза Джимин.
-Оу, добре. Е, аз трябва да тръгвам.
-Добре. - Джънгкук се усмихна и ме целуна.
-Довиждане, момчета. - помахах им и тръгнах.
След 10 минути вече си бях вкъщи. Качих се в стаята ми. Оставих си нещата на леглото и отидох в банята. Съблякох дрехите по себе си и влязох под душа. Изкъпах се набързо и се върнах в стаята ми. Извадих си дрехи от гардероба и се облякох. Точно в този момент вратата ми се отвори. Погледнах към нея и видях Нари да влиза. Усмихнах й се, сядайки на леглото ми. Тя също седна.
-Как си? - попитах я.
-Супер. - говореше с широка усмивка.
-Явно снощи си си прекарала добре.
-И то доста добре.
-Какво правихте?
-Еми, дойде, излязохме. Отидохме да вечеряме. След това отидохме на кино. После се върнахме вкъщи... Предложи ми. - започна да се изчервява.
-Мамка му, Ким Намджун ти е гажде! - извиках се.
-Ами, ти? Какво прави снощи?
-Амиии.. Малко така приятелката ти вече не е девствена. - казах тихо.
-Няма начин!
-Има начин и той се казва Джън Джънгкук. - засмях се.
-Намджун между другото ми каза нещо.
-Какво?
-Куки иска да отиваш с него в Сеул.
-Мдаа.. За това.. Щях да говоря с теб. Просто не съм сигурна още.
-Защо не?
-Не мога да оставя всичко тук. А и не знам родителите ми какво ще кажат.
-Сигурна съм, че ще се съгласят. Родителите ти са печени.
-Ами, ти? Искаш ли да отидем?
-Много ясно, че искам.
-Еми.. Ще говоря с баща ми и майка ми.
-Наистина ли?
-Да.
-Ти си супер. - прегърна ме силно.
Пусна ме и излезе от стаята ми.
Момчетата си тръгваха утре, така че днес трябваше да говоря с родителите ми. Ако се съгласят, трябва да започна и да си търся училище в Сеул. Най-вероятно нямаше да мога да замина веднага с Джънгкук, но поне сигурно щях да бъда с Нари.
Станах от леглото. Сресох си набързо косата. Взех си телефона и излязох от стаята ми. След това и от къщата. След около 10 минути вече бях пред къщата на родителите ми. Отключих и влязох. Видях майка ми да стои на дивана в хола и да гледа телевизия. Щом чу вратата да се затваря се обърна. Когато ме видя, веднага се уснихна и дойде да ме прегърне.
-Какво те води насам, мила? - попита ме тя.
-Исках да говоря с вас за нещо. Къде е татко?
-Къпе се. След малко ще дойде. За какво искаш да говорим?
-Нека да го изчакаме.
-Добре. Ела, седни.
Двете седнахме на дивана.
-Ти как си? Скоро не си ми се обаждала.
-Еми.. Добре съм. Започнах да се виждам с едно момче.
-Така ли? Как се казва?
-Джънгкук.
-От тук ли е?
-Еми, не.
-А от къде е?
-Сеул. Тук е за няколко дни и точно за това исках да говорим.
Точно тогава чух стъпки откъм стълбите. Обърнах се и видях баща ми да слиза. Усмихна ми се и дойде при нас.
-Здравей, татко.
-Здравей, Мин. Какво правиш тук?
-Исках да говоря с вас.
-За какво?
-Искам.. Искам да се преместя в Сеул.
-Защо? - попитаха двамата в един глас.
-Еми.. Заради едно момче. Познаваме се доста време и наскоро започнахме да излизаме и ме помоли да отида с него в Сеул, защото.. Е кпоп изпълнител и няма как да остане тук при мен.
-А ти обмисляла ли си го? - попита мама.
-Да, много пъти. Знам, че тук имам работа и тук уча, но ще мога да се справям и там. Не съм толкова малка.
-Запознай ни с него. - каза баща ми.
-Бих искала, но днес с приятелите му ще бъдат у роднините на един от тях, а утре си тръгват.
-Ще му отнемем само 5 минути. Хайде, повикай го.
Въздишах и извадих телефона си от джоба. Набрах Джънгкук и зачаках.
-Кажи, Мини. - чух гласа му от другата страна на слушалката.
-Куки, ще можеш ли да дойдеш за малко?
-Станало ли е нещо?
-Не, просто.. Нашите искат да се запознаят с теб. Знам, че си с момчетата, но ще можеш ли да дойдеш за 5 минути?
-Да, добре. Само ми кажи къде живеят и ще дойда.