The boy with the mask

19 Част

Разтворих леко очи. Започнах да скляпам и да търся Куки. Не го усещах. Изправих се леко и се огледах. Нямаше го. Къде ли беше отишъл? Станах от леглото и се протегнах. Взех дрехите си от земята. Свалих тениската на Джънгкук и облякох моите дрехи. Отворих вратата и излязох от стаята му. Точно в този момент Юнги минаваше покрай стаята. Изгледа ме странно и спря пред мен.
-Добро утро. - поклоних му се леко.
-Добро утро. Тии.. - посочи към стаята на Джънгкук.
-Ъм... Търсех го. - опитах се да се измъкна.
-В студиото си е. Май обработва видеа.
-Благодаря.
Той ми се усмихна и тръгна. Аз се запътих към студиото на Джънгкук. Отворих леко вратата и го видях седнал на стола си със слушалки на ушите, забил поглед в екрана на компютъра си. Отидох зад него, наведох се и го целунах по бузата. Обърна се назад стреснат. Щом видя, че съм аз ме погледна с ядосан поглед, а аз започнах да се смея.
-Мин.. Какво правиш тук?
-Юнги ми каза, че си тук. Не те намерих в леглото и тръгнах да те търся. А ти защо си станал толкова рано?
-Събудих се и реших да дойда да обработвам.
-Защо не ме събуди?
-Реших да те оставя да се наспиш.
Джънгкук ме дръпна и седнах в скута му. Обвих ръцете си около врата му и го целунах.
-Може ли да ти помогна?
-Добре.
Джънгкук взе мишката и се зае за работа. Докато работеше телефона му звънна. Взе го и вдигна. Чух само "Мхм.. Добре.. Ще я попитам.. До после". Затвори, остави телефона и ме погледна.
-Искаш ли с Нари да учите с частен учител? Знам, че няма да е като да ходите на училище, но..
-Съгласна. - прекъснах го, усмихвайки се.
За мен нямаше значение дали щях да уча в училище или у дома. За мен беше важно той да бъде спокоен и щастлив.
-Сигурна ли си? Мога да..
-Да, сигурна съм. Нямам нищо против.
Той се усмихна и ме целуна нежно.
---20:30---
Цял ден нищо не правихме. Момчетата работеха по нови песни, танци, а ние с Нари просто им правихме компания. По едно време Тете даже доведе Тани и двете си играехме с него. Беше ужасно сладък.
Беше време за вечеря. Всички седнахме около масата. Започнахме да си говорим и да се смеем. Не след дълго всичко беше изядено. С Нари станахме и започнахме да разчистваме. Измихме приборите и се върнахме при момчетата. Намджун прегърна приятелката ми, а аз се настаних до Куки. Взех си телефона и започнах да разглеждам. Постепенно всички започнаха да се изнизват по стаите си. С Джънгкук казахме лека нощ на останалите в стаята и тръгнахме към неговата. Влязохме вътре. Легнах на леглото, а той взе телефона си. Седна на бюрото си и го постави, така че да не падне.
-Какво правиш? - попитах го.
-VLive. - усмихна се.
-Тогава да изляза. - станах от леглото.
-Не. Ще те представя пред феновете ни.
-Не се ли притесняваш какво ще кажат?
-Не ми пука. Важното е, че те обичам, а не какво другите ще кажат.
-Невероятен си, знаеш ли? - приближих се и го целунах.
Взех си един стол и седнах до него. Той пусна лайфа и зачака. Постепенно гледанията, коментарите и харесванията започнаха да се увеличават.
-Здравейте, приятели. Както виждате днес не съм сам. Това е Мин, приятелката ми. - дръпна ме към себе си и ме прегърна.
Помахах и се усмихнах срамежливо. Не знам, но бях много притеснена от това какво ще кажат за мен. По принцип ARMY-тата са дружелюбни и разбрани, но едва ли щеше да им хареса, че съм с на някои от тях любимеца.
Джънгкук ме побутна и ме накара да погледна. Усмихваше се. Приближих се към телефона и започнах да чета коментари. Изумих се. Имаше толкова много коментари от сорта на "Колко е красива😍", "Радвам се за вас", "Късметлийка". Погледнах го с широка усмивка.
-Видя ли? Харесват те. Напразно се притесняваше.
Лайфа продължи около половин час. Постоянно ми задаваха въпроси, а аз отговарях. Повечето ми правеха комплименти, но и имаше няколко хейт коментара. Гледах да не им обръщам особено внимание. Радвах се на това, че имаше такива, които ме харесват. А и Куки беше до мен, което още повече ме успокояваше.
Джънгкук реши, че е време да го спираме. Сбогувахме се с ARMY-тата и спряхме лайфа. Куки ме помоли да остана в неговата стая и аз се съгласих. Даде ми една от неговите блузи. Преоблякох се и легнах в леглото му. Той остана само по боксерки. Настани се до мен и ме прегърна. Прилепи тялото ми към неговото.
-Видя ли, че не беше толкова плашещо? - попита той със сънен глас.
-Да, но все пак..
-Но все пак те харесаха. - прекъсна ме. - Спри да го мислиш толкова и заспивай. Виждаш как всичко си идва на мястото. Намери си работа, ще се изучиш макар да не е в училище... С мен си. Няма за какво да се притесняваш. Хайде, заспивай. - приближи се и ме целуна.
Усмихна се и затвори очи. Може би беше прав. Мислех прекалено много и това ми влияеше. Видях каква беше реакцията им и изобщо не беше лоша. Но дори да не бяха реагирали добре, това нямаше да ме спре да бъда с Джънгкук по какъвто и да е начин. Обичах го и имах нужда от него. Нито парите му, нито славата му бяха важни. Бяхме важни само аз и той. Щяхме да се справим с всичко. Нищо нямаше да ни раздели и бях сигурна в това. Беше прав и всичко си идваше на мястото. Както исках. Работа, образование и човек до себе си. Имах и трите и това ми беше достатъчно. Бях му толкова благодарна. Обичах го и това никога нямаше да се промени.

                             КРАЙ

Ето, че края дойде. Надявам се на сте останали доволни от историята ми и да ви е харесала. Знам, че не бях особено редовна, но поне успях да я свърша. 😁
Благодаря на всички, които останаха до края. Обичам ви. ❤️💜