The boy with the mask

11 Част

---14:00---
Очите ми започнаха бавно да се отварят. Слънцето навън грееше толкова силно и това дразнеше очите ми. Изправих се в седнало положение и се огледах. Видях на нощното ми шкафче някаква бележка. Взех я и започнах да чета.
"Благодаря ти за това, че ме прие у вас. Длъжник съм ти. Исках само да дойда да ти кажа, че тръгвам, но спеше прекалено сладко и ме беше жал да те събудя. Ако искаш да се видим отново.. Просто ми звънни. Аз ще бъда тук винаги за теб.
                                    Обичам те! Джънгкук "

Не, Джънгкук. Няма да бъдеш. Скоро си заминаваше, а аз не знаех какво да правя. Боже, как исках да бъда с него, но нещо отвътре ме човъркаше. Подсъзнанието ми казваше" Ами, ако пак ме излъже ? Ако пак ме нарани? ". Не знам, не знам..
Вратата ми се отвори и влезе Нари. Заподскача и седна на леглото до мен.
-Какво става? - засмях се.
-Намджун ми се обади. - каза радостно тя.
-И?
-Покани ме да излезем.
-Оо, някой си има обожател.
-Както при теб. - ухили се цялата.
-При менн.. При мен е различно. - наведох глава.
-Мин.. Обичаш ли го?
-Аз.. Да.
-Тогава какво чакаш?
-Страх ме е.
-Няма от какво да те е страх. Той седи някъде там и те чака, а ти стоиш тук и се чудиш. Не мисли с мозъка си. Мисли със сърцето. Послушай ме и ще видиш, че съм права.
Целуна ме по бузата и излезе от стаята ми. Може би е права. Не трябва толкова да го мисля. Просто трябва да действам. Дa! Така ще направя! Ще действам!
Станах и започнах да се оправям. Първо минах през банята, за да си измия зъбите и да си взема бърз душ. След това си изкарах дрехи и ги облякох. Избрах си това:

Взех си телефона и звъннах на Джин.
-Ало. - чух го от другата страна на слушалката.
-Джин, Мин е. Нали не те събуждам?
-Не. Преди половин час станах. Какво има?
-Трябва ми помощта ти.
-За?
-Да се събера с Джънгкук.
-Осъзна ли се най-накрая? Какво трябва да направя?
-Просто ми кажи къде сте и не казвай нищо на Джънгкук.
Той ми каза местоположението си и аз тръгнах натам. За 10 минути вече бях там. Видях Джин да стои пред хотела. Щом ме видя се усмихна и дойде при мен.
-Здравей. - поздрави ме.
-Здравей. - отвърнах му.
-Ще те заведа при Куки.
-Добре. Благодаря. - усмихнах му се.
Тръгнахме към стаята на Джънгкук. Щом бяхме пред нея, Джин почука на вратата и я отвори леко.
-Кук, тук ли си? - попита той.
-Да, хюнг. Какво има?
-Някой е дошъл да те види.
-Така ли? Кой?
Джънгкук отвори леко вратата и щом ме видя онемя. Беше по-лошо за мен, защото беше без тениска. Цялата се зачервих и наведох глава.
-Защо си без тениска? - скастри го Джин. - Като кажа, че някой е дошъл да те види, няма да имам предвид някой от нас. Веднага отивай да се обличаш.
Джин затвори вратата и ме погледна.
-Той е малкоо.. Отнесен. - опита се да го защити.
Не чакахме много и Джънгкук отвори отново вратата.
-Аз ще ви оставя да си поговорите. - каза Джин и влезе в неговата стая.
-Ам.. Влез. - покани ме Джънгкук.
Аз кимнах и влязох в стаята му. Седнах на леглото и го погледнах.
-Защо си тук? - попита ме.
-Аз.. Исках.. - Боже, мислих, че ще ми е по-лесно.
-Какво?
Поех си дълбоко въздух. Станах от леглото и го целунах. Първоначално не знаеше какво да направи, но след това обви ръцете си около мен и ме приближи още повече към себе си. Беше просто неверояно. Отделихме се и той допря челото си до моето.
-Искам те, Джънгкук. Нужен си ми. - казах тихо.
-Обичам те, Мини.
-И аз теб. Не искам да си тръгваш. Не искам да те пускам отново.
-Аз също, но след няколко дена се връщам в Сеул. - отдръпна се и сложи ръката си на бузата ми.
-Не можеш ли.. Да си вземеш почивка? - една сълза потече от окото ми.
-Не мога, Мини. Знаеш, че работим по нов албум и нови песни. Не мога да си позволя да отсъствам.
Прегърнах го и се сгуших в него. Не исках да си тръгва. Тъкмо си го върнах. Но пък не можеше и да остане тук. Толкова е несправедливо.
-Ела с мен в Сеул. - каза внезапно той.
Отдръпнах се и го погледнах.
-Какво?
-Ще те взема със себе си в Сеул. Така ще бъдем заедно постоянно.
-Джънгкук, не мога да зарежа всичко тук и просто да замина. Работата ми е тук, Нари също.
-За стотен път ти казвам, че тази работа искам да я напуснеш.
-Трябва да изкарвам парии.
-Ако дойдеш с мен няма да е нужно. А за Нари.. Ще я вземем със себе си.
-Какво?
-Да. Ще дойде с нас. Така няма да я отделяме от теб.
-Това е лудост. - засмях се под носа си.
-Хайде, ще живееш с нас. Ще ми помагаш с новия албум. Ще бъдем заедно.
-Трябва да помисля. Не мога да зарежа всичко просто ей така.
-Добре. Помисли си. Но имаш 4 дена. Каквото и да избереш ще го приема.
-Благодаря. - усмихнах се криво.
Вратата на стаята се отвори и се показа Джимин.
-Куки, фен срещата... - щом ме видя млъкна. - Май ви прекъсвам.
-Не, всичко е наред. - казах и се отдръпнах леко от Джънгкук.
-Хюнг, ще дойда след малко. Изчакайте 10 минути.
-Добре. - Джимин кимна и затвори вратата.
-Искаш ли да дойдеш с мен? - попита ме той.
-Не. Ти ще си с феновете си. Трябва да им обърнеш внимание. Аз какво ще правя там?
-Аз пак ще им обръщам внимание. А и ще съм по-спокоен, ако си с мен.
-Джънгкук...
-Моля те. Ела с мен. - хвана ръцете ми и ме погледна умолително.
-Ох, добре.
-Супер. - дръпна ме и ме целуна.
Взе телефона си и излязохме от стаята му. Слязохме долу, а там бяха другите. Всички освен Джин и Джимин гледаха изненадани.
-Мин, какво правиш тук? - попита Тете.
-Дойдох да го видя.
-А сега идва с нас.
-Той ме принуди.
-И добре е направил. - каза Джуни. - Хайде сега да тръгваме, за да не закъснеем.
Тръгнахме към колата им и влязохме. Аз седнах между Куки и Джуни. Потеглихме и всички си говореха за нещо, а Джънгкук не спираше да ми държи ръката.
-Пусни. - казах, като я дърпах.
-Няма. Няма да те пусна отново.
-Никъде няма да ходя. Просто ме пусни. Искам да говоря с Намджун.
-Говори си с мен. Не с него.
-Трябва да му кажа нещо. Хайде, пусни ме.
Той изгледа Намджун и ме пусна. Обърнах се към Джуни и той се усмихна.
-Такаа.. Научих, че си поканил Нари да излезете. - присвих очи.
-Оу.. Ъм, да.
-Дори и да си ми идол и да ме кефиш.. Ако й причиниш нещо..
-Спокойно. - прекъсна ме. - Харесвам я и съм сериозен в намеренията.
-Дано. - казах и отново се обърнах към Джънгкук.