The boy with the mask

1 част

Вече беше тъмно навън. С Нари тъкмо заключвахме кафенето. Пъхнах ключа в чантата ми и тръгнахме.
-Ти приготви ли си багажа? - попитах я.
С Нари се бяхме разбрали да се премести при мен след, като брат ми замина за Европа. Щеше да бъде супер да живея с най-добрата си приятелка.
-Почти. Утре ще бъде готов.
-Само не ми казвай, че е 10 куфара.
-Не. 11 са.
-Моля?!? - изпищях се.
-Спокойно. - засмя се. - Бодалкам те. 4 са.
-А, добре.
В този момент телефона ми зазвъня. Извадих го. Усмивката ми веднага се настани на лицето ми. На екрана пишеше "Сунг" - момчето, с което си пиша от 6 месеца.
-Само не ми казвай, че е той. - въздиша Нари.
Въобще не го харесваше. Казваше, че е идиот и страхливец, защото не се показва. Изобщо не одобряваше връзката ми с него.
-Не разбирам какво против него имаш.
-Просто не го харесвам.
Извъртях очи. Плъзнах пръста си по екрана на телефона и вдигнах.
-Здравей, красавице. - чух така познатия ми глас.
-Здравей. - наведох глава и се изчервих.
-Какво правиш?
-Прибирам се?
-От къде?
-От работа.
-Оу, да вярно. Ти работеше до късно.
-Мда.
-Нари премести ли се?
-Все още не. Сигурно утре.
-Надявам се нямаше да откажеш на още един съквартирант.
-Ако беше тук нямаше.
-Скоро може и да можеш да се видим.
-Така ли? - извиках се, като се усмихнах широко.
-Да.
-Какво ще правиш тук?
-Ааа, това вече не казвам.
-Ужасен си. - намръщих се.
Чух сладкия му смях да излиза от устата му.
-Хюнг, идвай на вечеря. - чух друг глас.
-Ей сега. - извика се Сунг. - Мини, хайде да се чуем утре.
-Добре. И спри да ми казваш "Мини". - скарах му се.
-Добре. - засмя се сладко. - До утре. - каза и затвори.
Прибрах телефона в джоба ми и погледнах Нари.
-Свърши ли? - попта тя с досада.
-Да.
-Разбрах, че май щях да идва.
-Да. - подскочих от радост.
-Кога?
-Не знам. Не ми каза.
-Пф.. Разбира се. - извъртя очи. - Ти си до тук. - показа къщата ми.
-Да. До утре. Обичам те.
-И аз.
Прегърна ме и тръгна. Влязох вътре. Оставих нещата си на пода и се пльоснах на дивана. Бях ужасно уморена. Дори не бях и гладна. Започнах бавно да затварям очи и несъзнателно заспах.
---На другия ден---
Алармата ми зазвъня. Защо, по дяволите, алармата ми звънеше в събита сутринта?
Взех телефона и на екрана пишеше "урок по пеене". Уф, вярно. Имах урок след час. Ходих на уроци по пеене, защото любимата ми група "BTS" щяха да идват в нашия град да правят концерт и фен срещи. Имаше консурс и, който направи най-добър кавър на някоя тяхна песен, печели безплатен билет и достъп зад колисите, за да се срещне с групата. От цял месец се упражнявах и се надявах да спечеля. Бях избрала "Mic Drop". Беше ми любимата.
Станах от дивана, на който явно съм спала цяла нощ, и се запътих към банята. Взех си един бърз душ и излязох.  Отворих гардероба и започнах да си търся дрехи. Накрая си избрах това: