Писма до теб, които никога няма да прочетеш / Letters to you you'll never read

Нечута болка

Казват, че на човек му олеква, когато си поплаче. Ставало му по-добре. Ще ми се да можех да плача. Болката до такава степен ме е превзела, че не мога дори да я изразя. През повечето време не чувствам нищо друго. Само студ и самота. И никой не може да ме изкара от това състояние, освен ти. Когато те видя, дори само за миг, се чувствам по-добре. Но по-късно се сещам, че те има, но не за мен. Ти не си тук, за да ме накараш да се чувствам по-добре. На теб не ти пука как се чувствам. Безразлично ти е. Чудя се, дали ще изпиташ нещо, ако се разплача пред теб? Дали ще стоиш с безизразно лице или ще се опиташ да ме успокоиш? Е, предполагам, че никога няма да разберем. Защото ме боли толкова много, че не мога дори да плача...