Аз съм като тъмен облак, готов да изсипе тъгата си във вид на дъжд; ти си като слънцето - преди осветяваше пътя ми, но сега ме остави, изгубена в мъглата.
Аз съм като бездомник - преди живях в сърцето ти, а сега съм изгонена навън, принудена да се скитам някъде из мислите ти. Ти си като траен гост - отдавна обитаваш моето сърце и го поддържаш живо.
Аз съм като Луната, а ти - небето: без теб аз не съществувам.
Ние сме като песен, която не искаш да изпееш, една счупена мелодия.
Ние сме всичко, което няма да се случи, всичко невъзможно.
VOUS LISEZ
Писма до теб, които никога няма да прочетеш / Letters to you you'll never read
Roman d'amourКакво правиш, когато дадена твоя връзка или приятелство свърши? Изливаш чувствата си по някакъв начин, разбира се. Моят начин е писането. #1 in poetry 11.01.2019 #95 in bg 30.12.2018 #5 in поезия 03.01.2019
