Писма до теб, които никога няма да прочетеш / Letters to you you'll never read

Нашата история

Преди си мислех, че един ден ще разкажа нашата история. Как сме се запознали и как разбрахме, че имаме повече общо помежду си, отколкото с който и да било друг човек на света. Мислех си, че ще разкажем нашата история заедно. И хората да си кажат, че сме късметлии, задето сме се намерили.
Преди си мислех, че мястото ми е до теб, а днес се лутам из тълпата и търся нов смисъл в живота, след като ти не намери своя в мен. Но замисли се, преживяхме толкова много и накрая до нищо не стигнахме. Изгубихме всичко, което имахме. Не мислиш ли, че е жалко, че се стигна дотук? Сякаш сме опряли ножове в гърлата си... Изглежда нашата история не е приказка, а трагедия. Знам, че не всички истории имат щастлив край, но нашият е просто нелеп...
Ти веднъж ми каза, че не можем да сме заедно, защото не е писано. Тогава трябваше да ти отвърна, че щом не е писано, аз ще го напиша. Сега вече знам, че дори да го бях написала, пак нямаше да сме заедно. И то не защото не е писано, а защото ние сами провалихме всичките си шансове. Съдбата не ни е виновна. Ние сами написахме историята си, но мисля, че аз сложих края ѝ. За което съжалявам. Не исках да става така. Не трябваше да става така. И все пак, ето ни тук. Всичко, което се страхувах, че ще стане, стана.