Писмо #61

81 14 0
                                    

Виждам те. Не живееш кой знае какъв живот. Както при мен няма щастие, така и при теб. Мислиш, че не знам? Мислиш, че не виждам как от време на време гледаш към нищото с празен поглед, докато хората около теб говорят за нещо и не забелязват? Може би си мислиш, че никой не знае колко зле се чувстваш всъщност. Но аз знам. Виждам го, усещам го. Ще ми се да ми позволиш да ти помогна, защото ме убива да гледам как тихо тъжиш и чакаш да се случи нещо, което да промени това. Мислиш, че след като ме превърна отново в непозната, вече не знам нищо за теб и за живота ти. Но знам и виждам много повече, отколкото си мислиш. Винаги те усещам.

Писма до теб, които никога няма да прочетеш / Letters to you you'll never readWhere stories live. Discover now