Писмо #41

141 15 2
                                    

Ти не беше поезия и аз не бях поет, но все пак се опитах да превърна болката си в думи, за да те накарам да разбереш, че я наричам любов. Ти не си поезия и аз не съм поет, но все още пиша, за да ти покажа колко те обичам. Дори да те мразя понякога. Или по-скоро се опитвам да си го внуша, защото би било по-лесно да се откажа от теб, отколкото да продължа да се боря. Честно казано вече не знам какво изпитвам към теб. Може би едновременно те мразя и те обичам.
Всеки ден се събуждам влюбена в теб и осъзнавам, че ти не си до мен. Ти никога няма да бъдеш до мен. Никога няма да осъзнаеш, че аз те обичам най-много. Може би завинаги ще бъдеш това за мен. Просто една мечта.

Писма до теб, които никога няма да прочетеш / Letters to you you'll never readOnde histórias criam vida. Descubra agora