нещо лично

няма да се проваля

Никога не питам къде и с кого си била,
но разбирам, когато целувала си него.
Няма смисъл повече да се преструваме,
за всичко е виновно скапаното ти его.

Не съм от тези дето ще те чакат у дома,
а ти се възползва, че насляпо те обичах.
Как го позволих обаче така и не разбрах
и как толкова време истината аз отричах.

Между двама, трети винаги е излишен.
Твърде много дадох ти и сега не зная...
Чудно - дали да си тръгна, дали да остана?
Мислите ми се лутат като в празна стая.

Казаха ми, че така ще стане, но не слушах.
Доверих се на инстинкта си, а той грешеше.
Може би е някакъв черен хумор на живота...
Сърцето ми всеки път ужасно много търпеше.

Ако животът все в погрешните ни влюбва,
защо ме тласна към теб това не проумявам.
Сега искам знак от някъде, да ми подскаже,
мога ли въобще след всичко да се спасявам?!

Краят между нас не настъпва с едно "сбогом",
повярвай ми, всеки спомен ще боли ужасно.
Само знай, че точно от любов ще те оставя,
просто около теб за мен е страшно опасно.

Няма да се проваля, сълзите ще преглътна
и че ме губиш ти е време да разбереш сега.
Ще отнеме време, но ще мине и ще забравя,
че любовта ми ти просто взела си я на шега.