нещо лично

всичко около мен е фалш

О, някога обичах тук да се завръщам
и да си спомням колко бях щастлив.
Обещавах си, че няма да се променя,
а сега си тръгвам без да се обръщам.

Какво се обърка, тук, дълбоко в мен,
до днес, така и не мога да си отговоря.
Никога не мисля и какво съм изгубил,
но усещам, че наближава и този ден.

Колко пъти плаках и за съдбата си,
толкова, че няма как да ги преброя.
Не разбрах как точно така се получи-
обърках нещо и съсипах и живота си.

Това ми носеше и радост безгранична,
да видя семейството и приятелите си.
Около мене вече всичко е само фалш,
замених за блясък любовта си органична.

Чужди станаха ми всички думи от сърце,
защото никой с мен открито не говори.
Имам нужда да чуя поне малко критика,
зад всяка блестяща маска да видя лице!