нещо лично

болка моя

Колко пъти във съня си аз те викам
и името ти като луд цяла нощ мълвя.
Спонтанно в мислите си се оплитам,
по път без изход всеки ден вървя.

Зная, че си с него и отново пия,
ако умра дали ще съм поредния?
Убедих се - ти си някаква магия,
но няма как аз да съм последния.

Пак ми липсваш бе, болка моя и
дали този път ще издържа, не знам.
Навсякъде усещам парфюмът, твоят,
какво ли от себе си още да ти дам?

Като ме лъжеш направо полудявам,
без да се замисляш правиш ме на луд.
Обаче съм глупак и тайно се надявам,
отново при мене да се върнеш тук.

От теб защо не се научих как да крия,
че ревността отвътре силно ме обзема.
Чувствата си не ги затварям в кутия,
емоциите отвътре пак предела вземат.

Обещавам си без теб да съм добре!
Да се науча да не давам любовта си.
Но искам някой ден и мене да обичат.
Да умра в плен единствено на песента си!