нещо лично

твърде много ми дойде

Толкова се изморих да се преструвам.
Да се правя, че всичко ми е наред.
Няма как да крия, минах през много.
Зад фасадата е каша, не гледай отпред.

Писна ми да се усмихвам, така на сила
Да казвам на всички колко съм добре
След болката, ужасът и сълзите...
Не съм! Това твърде много ми дойде.

Страх ме е, че не мога и да плача вече.
Спрях за мнения да се притеснявам.
Чудя се, дали ще издържа още удари?!
Мъча се и мисля как да се спасявам...

Кой така ме прокълна точно мен -
цял живот във мъките си да живея?
Защо да страдам, защо да се боя?
Защо от млад трябва така да тлея?

Колко още ще се случва да умирам?
Поне да бях умрял, за да не ме боли.
Исках да съм себе си до края - не става,
животът най-накрая и мен ме промени.