нещо лично

никога нищо

Опитвам се да задържа дъха си,
но май започвам да го изпущам.
Искам да те чуя, а не мога,
телефона от ръката си не пущам.

Място вече аз не си намирам,
вътре в мен всичко се обръща.
Тази мечта, която заложи в мен,
става все по-ярка и ме поглъща.

Викам те при мен точно сега,
чуваш ли ехото от гласа ми?
Сърцето ти спира ли като чуе,
пред себе си виждаш ли лика ми?

Звездите на този свят не стигат,
за да запълнят празнината в мен.
Никога нищо няма да е достатъчно,
да заличи следите от онзи ден.

Света държа сега в ръцете си,
но и той не значи нищо вече...
Само ти си виновна за това,
че от душата ми кръв потече.

Липсваш ми! Как да те върна?
Да си в прегръдките ми здрави.
Единствено аз мога да те обичам,
но любовта ми силна ти забрави.