Имам нужда да ти кажа нещо.
Но искам този път да го запомниш.
Всичко между нас било е грешно.
Името ми само гледай да си спомниш.Без да трепнеш, отново ме остави.
Един път не се замисли какво ми е.
Това, което имахме бързо го забрави.
Помисли си, че на мен все едно ми е.Кажи ми, пак ли искаш да те моля?
Сърцето си на части да ти давам.
Всяка вечер в спомените си ровя,
но накрая все самичък си оставам.Сълзите ми са черни и ме горят.
Безсмислено е да те търся, знам.
Уморени са ръцете ми и ме болят,
нямам какво друго да ти дам.Постоянно липсва ми смехът ти,
усещането, че си тук и че те има.
Но горчив е станал вече вкусът ти,
преди пролетта ми настъпи зима.Защо така и не можа да се научиш,
че за да ме имаш, трябва да обичаш?
Нима очакваш всичко да получиш,
не съм те карал да ми се заричаш.
BẠN ĐANG ĐỌC
нещо лично
Thơ caи беше мрак пред мен и в мен, но вървях... после те срещнах и всичко се обърна