нещо лично

липсваш ми

Липсваш ми, когато дишам.
Липсваш ми дори като заспя.
Липсваш ми - след тебе тичам,
но нямам сили да се изкрещя.

Никога вече няма да те видя,
мисълта за загубата ме побърква.
В тъмен ъгъл искам да се свия,
няма те, а почва да се мръква.

В прегръдките ти да се сгуша,
за да ме пазиш както преди.
Гласът ти плътен аз да чуя,
без теб се струпаха толкова беди.

Питам: Аз ли съм, не съм ли?
Щом те няма път не намирам.
Ти пък говориш ми за сън ли?
Мислите в главата си събирам.

Събирам ги, а те се разпиляват.
Сърцето ми се свива и кърви.
Злините в живота продължават,
а времето, пусто, все така върви.

Трудно взе да става и да пиша...
Пак ти казвам само: липсваш ми!
Всичко, което няма да се върне.
Липсваш ми толкова, че чак боли!