𝕿𝖜𝖔 𝖆𝖗𝖊 𝖏𝖚𝖘𝖙 𝖙𝖔𝖔 𝖒𝖚𝖈𝖍 [Редактира се]

Глава 1

На званеца се позваня. Излязох от стаята си, слязох бързо по стълбите и отворих вратата. На нея стоеше стройно момче със синя коса- Техьонг- най-добрият ми приятел. Той ме посрещна с огромна усмивка.

– Хей, как си?- попитах го.

– Добре, ти?- отвърна ми с усмивка.

– И аз също! Хайде да тръгваме към парка.- изкомандорих аз и посочих улицата.

– Към парка ли?- учуди се той.

– Ами да, защо не?

– Незнам.- повдигна рамене и се засмя синьокоското.

– Щом е ,,незнам" да тръгваме тогава!- хванах го за ръката, заключих и го задърпах към спирката от която щяхме да си хванем автобус и да отидем в парка.

***

– Чао, Тае!- помахах му и пристъпих прага на къщата ми.

– Чао, Т/И!- помаха ми и тръгна надолу по улицата.

– Обичам те!- извиках, така че да ме чуе и му изпратих въздушна целувка.

– И аз също, идиотче!- викна и хвана целувката ми и я сложи на бузата си.

Засмях и заклучих вратата, качих се горе в стаята ми. Преоблякох се и си легнах, започнах да мисля за днешния ден. Двамата с Тае си прекарахме чудесно! Ядохме кимчи, рамен и бургоги. Разхождахме се и си говорехме, гонихме се, бихме се и така мина деня.

Затворих си очите и се опитах да заспя, все пак утре трябваше да ставам в 10:00 за първия учебен ден.

***

Събудих се от звъненето на алармата, часът беше 7:30. Искаше ми се да се излежавам още в леглото ми, но все пак съм на училище и не мога да я пренебрегна.

Станах от леглото, измих си зъбите, взех си един бърз душ и си облякох униформата. Стана 08:30 и на вратата се звънна и слязох да я отворя. Тае стоеше пред нея поканих го да влезе. Предложих му да закусваме заедно, ако не е закусвал и той прие. След като закусихме излязохме и тръгнахме към училише.

Когато стигнахме пред портите на училищната сграда на входа видяхме Джънгкук как налага едно момиче.

– Ей, идиоти! Оставете я намира!- извиках и избутах тълпата клюкарки насъбрала се около тях.

– Я виж ти Т/И, нашата стара приятелка.- каза иронично и се усмихна.- Разкарай се!- каза злобно и ме бутна назад хулигана.

– Няма да стане! Остави момичето намира, кретен такъв!- извиках и бутнах Джимин с пръст, за да ми се махне от пътя.

– Т/И, не се меси там където не трябва, това са си мои работи.- каза през зъби Джънгкук и ме бутна отново. Тае ме хвана да не падна.

– Яя, внимавай бе!- викна му Техьонг.

– Я не се обаждай и ти! Момчето на каишка!- убиди го Джънгкук.

– Не му говори така, идиот такъв!

– По спокойно Т/И, не пали фитила толкова лесно!- каза с надменна усмивка един от приятелите на Джънгкук- Джин. Той беше една година по-голям от мен и Тае, с кафява коса и тъмно кафяви очи. Той е едно от най-красивите момчета в училището. Печелил е няколко конкурса за красота и повечето момичета от ичилище го обожават.

– Ъгх, като ти ударя един ще видим кой пали лесно!- казах раздразнена.

– Хайде, Т/И да тръгваме. Не се занимавала с глупости, само се ядосваш за нищо.- каза спокойно Тав и ме побутна към зградата.

– Добре, хайде.

Тае ме хвана за ръката и отидохме при класа ни, след няколко минути тържеството започна и започнаха да се казват речи и пеят песни и други.

***

Всичко приключи и тръгнах към училищната тоалетна, защото много ми се ходеше, а нямаше да издържа до вкъщи. Тръгнах да излизам, когато вратата се отвори малко предо да хвана дръжката и Кук нахлу вътре.

– Ти какво по дяволите си мислиш че правиш?

– Сега ще получиш това което заслужаваш, за дето се опитваш да ми се бъркаш в нещата.- през зъби каза Джънгкук.

– За какво говориш?- погледнах го тъпо.

– Няма да ми се бъркаш в работите малка лигло, иначе ще стане много лошо.- заплашително каза той и ме бутна на земята. Започна да ме рита в корема и да ме блъска в земята. Мислех си че ще ме убие, не знаех че е чак такъв. Докато Джънгкук ме пребиваше вратата на тоалетната се отвори и през нея влезе...

★·.·'¯'·.·★·.·'¯'·.·★
Е дано ви хареса. Това е втората книга която пиша и не съм много добра в писането на книги, но дано тази да ви е харесала. Чао!😁😘