𝕿𝖜𝖔 𝖆𝖗𝖊 𝖏𝖚𝖘𝖙 𝖙𝖔𝖔 𝖒𝖚𝖈𝖍 [Редактира се]

Глава 3

Изминаха два дни от както съм в болницата с Джънгкук и искам вече да се махам. Прекалено скучно е. Прави ми се нещо навън, но не ми дават да изляза, а и този Джънгкук само ме натоварва. Искам да си почина от тази скучна стая и от стреса.

– Хей, извънземно, искаш ли да избягаме и да отидем някъде?- седнах на леглото ми.

– Защо да бягам оттук? Тук ми е окей, а и да бягам оттук, точно с теб?- каза итинично.

– Аз те питах от очтивост дали искаш да дойдеш и без теб ще избягам.

– Честно казано тук е скучно и няма какво да се прави, така че може да дойда. Къде ще ходим?- погледна ме с неговото тъпо изражение.

– Амии... не знам.- повдигнах рамене.

– Естествено!- саркастично каза той.- Толкова типично, за такава идиотка като теб.

– Не ме наричай идиотка, извънземно такова! Ти като много знаеш, ти кажи къде да ходим.- сипнах му се.

* Толкова е дразнещ!*

– Ами, ще отидем на кино. Все пак при всяко движение ни боли ужасно, така че там ще е добре.

– Добре тогава. Но трябва да сме внимателни, за да не ни видят нито твоите приятели, нито Тае. Все пак те не са като нас съкати и могат да ходят навсякъде, а и кой знае какво ще си помислят като ни видят заедно.

– Добре, да тръгваме, щом сме го решили.- подкани ме Кук.

Преоблякохме се и излязохме по най-шпионския начин от депресиращата болница.

Огледахме се на къде да тръгнем, но мястото около болницата нищо не ни говореше. Чудехме се на къде да тръгнем и накрая се сетихме, че има навигатор на телефона, който може да ни покаже пътя към мола, където е и киното.

Пуснахме навигатора и той ни показа, че трябва да минем по една главна улица. Вървяхме около 15 минути и аз взех, че се спънах и паднах.

– Аххх!- изпъшках и се хванах за глезена.

– Какво стана сега?- обърна се към мен и ме погледна.- Защо си на земята?

– Спънах се и паднах.

– Аха, ами виждам. Айде ставай.- той ми подаде ръката си да се изправя, аз я хванах и той сложи ръката ми през рамо.

– Благодаря!- казах тихо и му се усмихнах леко.

– Правя го, защото не ми се връща в болницата, не напразно сме го вървяли тоя път.