𝕿𝖜𝖔 𝖆𝖗𝖊 𝖏𝖚𝖘𝖙 𝖙𝖔𝖔 𝖒𝖚𝖈𝖍 [Редактира се]

Глава 5

Г.Т. Т/И

Днес се събудих от някакви много силни викане. Отворих си очите и видях, че Тае и Джънгкук се карат за нещо.

– Разбра ли ме, какво те питах Джон Джънгкук?- викна Тае и тропна с крак.

– Да, ясно и точно Ким Техьонг!- каза злобно.

– Е тогава отговори на въпроса ми. Харесваш ли Т/И?

– Не, не и пак не! Никога не бих я харесал и няма и да я захаресам!- викна и се приближи до Тае.

– Аха... Ще млъкнете ли? Опитвам се да спя, ако не виждате!- казах и двамата подскочиха и ме погледнаха изненадано.

– Извинявай, че сме те събудили!- поклони се Тае и се приближи към мен.

– Какво ти пука?- бутна го Джънгкук по рамото.

– Пука ми, защото е моя приятелка.- бутна го Техьонг също по рамото и скръсти ръце си пред гърдите.

– Момчета, спрете да се държите като деца!- викнах им.

– Няма пък!- сопна се Кук и скръсти ръцете си и тропна с крак.

– Не се обаждай и ако обичаш си затвори плювалника!- изправих се от леглото и застанах пред Джънгкук.

– И какво ще направиш, ако не млъкна?- приближи се към мен и ме бутна в стената, като се долепи за мен.

– Ей-Ей! Ръцете долу, Казанова!- дръпна го Тае от мен и го бутна на страни.

– Я виж ти, гаджето показа нокти.- иронично каза Кук и показа с ръцете си как котка драска.

– Аз не съм нейно гадже, Джънгкук! Какво не разбра, идиот такъв?

– Разбрах аз всичко. И че си влю...- прекъснах Кук.

– Я се спрете и двамата. Такива деца сте!

– Така ли?- бутна ме на леглото, после бутна Тае върху мен.

Тялото на Тае беше плътно до моето и лицата ни бяха на милиметри. Джънгкук излезе от стаята, като се смееше. Аз и Тае се гледахме за около половин минута и тогава той тръгна да се приближава, но аз го избутах.

– Аз.. Аз ще отида до тоалетната.- избягах по-най бързия навън от стаята.

Докато бягах се блъснах в Джънгкук. Щях да падна, но той ме хвана.

– Внимавай къде ходиш, че си доста непохватна.- засмя се сладко, а аз се зачервих. Очите ни се срещнаха за секунди преди да се разсеем и да погледнем към отварящата се врата на стаята ни от която излезе Тае.

Аз избутах Джънгкук на страни и паднах по дупе на студения и мръсен под. Тае дойде към нас и си подаде ръката, аз я хванах и се изправих.

– Спокойно, виждам, че много го харесваш. Не се тревожи на никой няма да кажа.- прошепна в ухото ми Тае.

– Тае, ама това не е вярно! Аз не го-

– Не се прави, няма да му кажа.- гушна ме и тръгна към изхода като ми помаха.

– На кого? За какво? Какво става, някой да ми обясни?- каза объркано Джънгкук.

– Той си мисли, че те харесвам.

– Той добре ли е с главата?- започна да се смее.

– Да, напълно добре е!- скръстих ръце.

– Добре де~. Голяма си досада.- изсмя се и показа своята заешка усмивка, която не бях виждала от отдавна, но бързо я скри щом проговорих.

– На теб съм се метнала, заек такъв.

*Жалко, че усмивката му изчезна. Беше много сладка... Какви ги говоря? Т/И, стегни се!*

*След два дни*

С Джънгкук ни изписваха днес. Тези няколко дни, бях сама с него, а Тае не се е появявал от онази случка и заради това аз трябваше да остана сама с Джънгкук! Радвам се че не ми е направил нещо досега.

Оправях си багажа, малко дрехи и пижамата. Оставаше ми само да се преоблека. Джънгкук от своя страна се беше облякъл, но не беше си приготвил багажа. Облякох се и излязох от стаята.

– Готов съм.- извика Кук през затворената врата.

– Хайде, чао, аз ще тръгвам. Няма да те чакам.- викнах и тръгнах напред, тогава се блъснах в някого. Погледнах и кой да видя... Тае! Щом го видях на момента го прегърнах. Липсваше ми!

– Тае, ти си тук? Къде беше? Знаеш ли колко ми липсваше?!- започнах да скачам от радост и го прегърнах силно.

– Да, тук съм. Бях на гости при баба и дядо, затова не можех да дойда.

– Кой е тук?- каза Кук и отвори вратата.- Я, виж ти, самият Ким Техьонг!

– Да, здравей и аз се радвам да те видя, Джон Джънгкук.- скръсти ръце си пред гърдите и го погледна лошо.

– Аз ще си ходя, чао.- засмях се и започнах да тичам към изхода.

– Чакай ме де!- викна Тае и почна да тича след мен.

★·.·'¯'·.·★·.·'¯'·.·★
Дано ви е харесала тази глава. Чао! Обичам ви!❤❤❣