𝕿𝖜𝖔 𝖆𝖗𝖊 𝖏𝖚𝖘𝖙 𝖙𝖔𝖔 𝖒𝖚𝖈𝖍 [Редактира се]

Глава 4

Филмът почти беше свършил и се чудихме, как да излезем без Тае и Шуга да ни видят.

– Сетих се! Ще излезем след тях! Така може и да не ни видят. Съгласен ли си?

– Добре, става.

***

Филмът свърши изчакахме да видим как Тае и Шуга излизат и ние с Джънгкук излязохме след тях. Започнахме да вървим по коридора, когато Джънгкук се спря. Огледа се и започна да гледа към някакви момчета, аз също ги погледнах, после погледнах и Джънгкук. Изглеждаше разтревожен. Момчетата тръгнаха към нас и тогава Джънгкук ме погледна, приближи се към мен, сложи едната си ръка на талията ми а другата ба бузата ми и ме целуна.

*Какво по дяволите се случи туко-що?*

Започнах да го бутам, за да ме пусне, но той не помръдна. Щом момчетата ни подминаха ме пусна. Гледах го с ококорени очи и му ударих шамар.

— Какво по дяволите беше това?- викнах му.

— Ау, това заболя!- измрънка и потърка бузата си.

— Не ми отговори на въпроса! Защо ме целуна?

— Нали ги видя онези момчета?- попита ме той.

— Това не е по темата!- казах ядосано.

— По тената е, ако искаш да разбереш де.

— Офф, добре. Да, видях ги и какво за тях?- скръстих ръце пред гърдите ми.

— Ами, малко или много имам да уреждам едни неща с тях и ако ме видят и двамата ще пострадаме, защото си с мен.- каза Джънгкук.

— Добре, но това не обяснява, защо ме целуна!

— Ей сега ще ти обясня защо те целунах. Целунах те за да не ме видят те, а и когато хората видят изблик на обич или в нашия случай целувка, им става неудобно и отместват поглед. Сега разбра ли защо те целунах?

— Да, разбрах. И леле, не предполагах, че можеш да знаеш такива неща.- казах шокирана от чутото.

— Не вярвай винаги на това което знаеш.- усмихна ми се и ми намигна.

Двамата продължихме напред и решихме малко да се поразходим и после да се връщаме в болницата. Отидохме на етажа с храните и аз си взех сладолед, а Кук поничка.

Слизахме по ескалатора когато се срещнахме с Техьонг и той не изглеждаше никак доволен.

— Какво по дяволите оравите тук? Да не сте заедно?- каза ядосано Техьонг.

— Моля? Да съм заедно с него? Да не си изгуби ума?

— Не попринцип. Сега ми отгорови защо сте тук, а не в нолницата?

— Не сме длъжни да ти отговаряме!- сопна му се Джънгкук.

– Я, млъквай, никой не говори с теб!- сопна му се Тае.

– Ти млъквай.

– Спрете и двамата!- извиках им и застанах между тях.

— Ъгх, добре! А сега, ако може да ми обясните какво правите тук?

– Добре... На мен ми беше много скучно и исках да изляза навън да сменя малко обстановката, попитах Джънгкук, дали иска да дойде с мен и той се съгласи. Решихме да гледаме филм и след филма се поразходихме и това е.- обясних му на един дъх и поех голяма глътка въздух.

— Добре, тогава.- каза Тае, гледайки Джънгкук злобно.

— Да~, хайде Т/И да тръгваме, че требва да се връщаме, а и имаме доста да вървим.- подкани ме Кук.

— Добре, хайде.- казах и тръгнах да прегръщам Тае за ,,чао" но се спрях.- Всъщност, Тае може ли да ни закараш?- попитах го и го погледнах с мили очички.

– Охх, добре, хайде да тръгваме.- изпуфтя и тръгна напред.

Тримата заедно слязохме до паркинга и се качихме в колата на Техьонг. Кара за колко 10 минути и вече бяхме пред болницата. Аз и Джънгкук слязохме от колата и влязохме незабелязано в стаята ни, преоблякохме се и легнахме да спим.

Джънгкук заспа на момента, аз обаче се въртях и не спрях да мисля за реакцията на Тае, когато ни видя с Джънгкук.

*Ъгх, момчета не ги разбирам. Защо, всичко трябва да е толкова сложно? Защо Тае го е грижа толкова с кого съм?*

Г.Т. Джънгкук

*Защо по дяволите я целунах? Можеше да направя нещо друго, но не, аз я целунах. Да не съм си изгубил ума?! Май Техьонг яко ми е размътил мозъка с тези негови крошета.* 🤣

Чудех се цяла вечер, защо я целунах. Мислех и мислех, но не знам защо.

Тя от своя страна не спря да се върти. Какво толкова мислеше и правеше бе. Да не би и тя да си мисляше за целувката?