𝕿𝖜𝖔 𝖆𝖗𝖊 𝖏𝖚𝖘𝖙 𝖙𝖔𝖔 𝖒𝖚𝖈𝖍 [Редактира се]

Глава 9

Днес беше една съвсем обикновена сутрин. Станах от леглото, изкъпах се, измих си зъбите, сресах си косата, облякох се и излязох навън.

Бях в южния парк, бях в едно кафене, седях на една от масите там и пиех чай. Докато си пиех чая и четях една книга пред мен мина Джънгкук, овореше по телефона и бършеше сълзите от очите си. Чудех се дали да отида да го видя или да го оставя намира, но любопитството ми надделя и реших да видя на къде е тръгнал така.

Прибрах книгата в чантата ми и започнах да го следвах, стигна до някаква болница и влезе вътре. Не исках да влизам, но тялото ми не ме слушаше и продължих да го следвам. Знаех не е моя работа и не трябваше да го шпионирам, но наистина исках да знам какво е станало.

Джънгкук влезе в един асансьор, а аз тръгнах да се качвам по стълбите и да се оглеждам за него.

Започнах да се измарям и да дишам тежко, но тогава видях Джънгкук да седи на някакъв стоп до една от вратите. Тръгнах да се скрия зад ъгъла, но той ме видя.

— Хей, какво по дяволите правиш тук?- идваше към мен, изтривайки сълзите си и видимо леко ядосан, че съм там.

— Кой?... А-аз? Нищоо~.

— Следиш ли ме?- попита раздразнен.

— Моля~? Не~!- преглътнах и си почесох тика.

— Добре щом не ме следиш, тогава какво правиш тук?

— Амии... аз... Добре де следя те....- признах си.

— Защо ме следиш? Не виждаш ли, че не съм в настроение да ми се присмиваш и да ми се пречкаш!- очите му се насълзиха още повече.

— Исках да разбера защо си разтроен. Знам че не трябваше.

— Да ти винаги трябва да знаеш всичко! Великата Т/И трябва да е в час с клюките, но добре ще ти кажа щом си толкова любопитна! Плача от радост, защото за пръв път от две години насам ще мога да говоря с майка ми.- сълза падна на бузата му, после и още една и още една.

— Аз...аз не знаех. А какво е станало с нея?- приближих се до него и поставих ръката си на рамото му.

— Тя беше в... в кома... до сега.- погледна ме в очите, а сълзите му се стичаха като водопад от очите.

Да нямахме най-добрите отношения, но все пак и той е човешко същество и имаше чувства точно както всички останали. Прегърнах го и поставих главата му на рамото ми. Той също ме прегърна и започна още по-силно да плачеш.

— Хей, успокой се! Нали вече е добре? Няма за който да се тревожиш, недей плачи.- потупах го по гърба и го отдръпнах от себе си.- Сега спокойно, остави сълзите на страна и нека, когато те види да види красивата ти усмивка, а не сълзите ти.- избърсах сълзите му с опакото на ръката ми, а той ми се усмихна със сладка заешка усмивка.

Не знам защо, но когато се усмихна една гореща вълна мина през тялото ми и стопли сърцето ми.

*Дали аз се... Не не е възможно! Нека да забравим за това. Но пък тази усмивка не я бях виждала от около две години и половина и ми беше приятно пак да я видя.*

Стоях и го гледах в очите, той започна леко да се придвижва към мен, а аз към него. Тогава някакъв лекар го повика.

- Господин Джон, майка Ви е в състояние да ви види. Може да вземете и приятелката си с вас.- каза строго лекъря.

— Объркал сте се. Тя не ми е приятелка.- отдалечи се от мен и отиде при лекаря.

— Аз ще си тръгвам. Чао, Куки.- казах и се обърнах.

— Чакай, ти Куки ли ми каза?- направих се че не съм го чула и тръгнах надолу по стълбите.

Прибрах се вкъщи и си легнах на леглото. Часа беше вече 21:23. Затворих очи и заспах.

***

Аз и Джънгкук се разхождахме по плаха и се смеехме. Държахме се за ръце и си говорехме за най-различни теми. Решихме да гледаме залеза и седнахме да топлия пясък. Погледнахме в очите на другия и започнахме да се приближаваме един към друг. Усните ни бяха на милиметри...

Изправих се рязко от леглото, дишах тежко.

- Защо по дяволите сънувах как съм с Джънгкук и щяхме да се целунем? Това беше, ъгх!- казах и отидох до банята, за да си измия лицето и после пак си легнах в леглото.

Не спрях да мисля за съня. Въртях се в леглото. Незнам защо, но не ми излизаше от ума. Реших да се опитам да се разсея с някоя книга. Започнах да чета и така заспах.

★·.·'¯'·.·★·.·'¯'·.·★
Ех каква умница си имаме само. Вижте как знае че когато четеш записваш.😂😂 Е хора дано тази глава ви е харесала. Не е от най интересните ама ся.