𝕿𝖜𝖔 𝖆𝖗𝖊 𝖏𝖚𝖘𝖙 𝖙𝖔𝖔 𝖒𝖚𝖈𝖍 [Редактира се]

Глава 2

...През вратата влезе Техьонг.

– Тае, помощ.

Тае щом видя Джънгкук да ме удря, на мига му се нахвърли. Махна го от мен и почна да го удря. Уплаших се щом видях от устата на Джънгкук да тече кръв. Паниката ме хвана и започнах да преперя.

– Тае, спри! Мисля че толкова вече му стига! Хайде, да тръгваме!- казах почти през сълзи и се опитах да го дръпна от Джънгкук.

– Защо му спасяваш задника?- каза с разярен глас.

– Не му "спасявам задника"! Просто те спирам от нещо за, което ще съжаляваш!- дръпнах го отново.

– Т/И, главата ти кърви.- пребледня и се ококори.

– Какво?!- причерня ми и паднах в ръцете му.

Г.Т. Техьонг

– Т-Т/И? Т/И, съвземи се! Моля те!- хванах я на ръце и тръгнах към най-близката болницата. Много се притесних за нея.

Г.Т. Т/И

Отворих си очите и бяла светлина ме заслепи, огледах се и осъзнах, че съм в болница, до мен стоеше  Тае, беше седнал на едно малко столче до леглото ми. Имах ужасно главоболие.

– З-здравяй ,Тае!

– Ти си будна?- усмихна се синьокоското и ме прегърна силно.

– Ох! Тае, моля те пусни ме! Боли!

– Оуу, извинявай!- пусна ме и се изправи.

– Няма проблем. Просто по-лекичко.

– Добре, ха-ха. Аз обаче имам работа и ще трябва да тръгвам. Чао, Т/И.

Тъкмо тръгна да отваря вратата, но някой го изпревари и той залитна назад. Залитна и панда върху мен и случайно ме целуна.

*Оуу не това не се случи наистина, нали?!*

Тае се изправи веднага и прикри устата си с ръце. Медицинската сестра влезе през вратата, да ми донесе храна.

– Аз много, много съжалявам!- каза паникьосано Техьонг.

– Няма..нищо.- отвърнах му.

- Г-це Т/Ф храната и лекарствата Ви.

– Благодаря Ви, госпожо. Оставете я на нощното шкафаче.- жената се усмихна и остави храната там където и казах. Излезе от стаята и ни остави сами с Тае.

– Колко е часът?

– Часът е 20:30 и трябва да тръгвам, така че ще се видим дкоро.