Our story (ЕХО FF) [ВРЕМЕННО СПРЯНА]

4

Г.Т. Сохюн
Събудих се в бяла стая. Огледах се. Не бях в моята стая. Видях Джебум седнал на един стол. Той ме видя и дойде до мен.

Сохюн:
Джебум? Какво е станало? Защо съм в болница?

Джебум:
После ще ти разкажа. Как се чувстваш?

Сохюн:
Усещам болка в корема но иначе съм добре.

Толкова е сладък когато е загрижен. Той е много добър човек и приятел. Винаги те изслушва и ти помага. И затова аз...........се влюбих в него.

Джебум:
Каква болка?

Сохюн:
Все едно някой ме е наръгал с нож.

Джебум:
Може би защото точно това е станало.

Сохюн:
Какво?

Джебум му разказа какво се е случило. Спомних си какво се случи снощи.

Сохюн:
А кой ме е довел тук?

Джебум:
Не знам. Каза че е твой познат.

Тогава мама влезе в стаята, а малко след нея и някакъв доктор.

Докторът:
Добро утро Сохюн. Как се чувстваш?

Сохюн:
Добре. Само усещам болка в корема.

Суджин:
Кога ще може да се прибере?

Докторът:
След три дена ще я изпишем. Но трябва да си почива. Ако те бяха довели 20 минути по-късно можеше да загубиш живота си. Няма да ходиш на училище поне за седмица.

Джебум:
Аз ще кажа на шефа че няма да идваш няколко дена.

Сохюн:
Добре.

Докторът:
А сега си почивай.

Суджин:
Благодаря ви докторе.

Докторът излезе от стаята. Мама си тръгна. Беше на работа. Тя беше секретарка на О Хаджун. Бащата на Сехун. За разлика от сина си господин О е добър с хората. Той притежаваше една от най големите компании в Сеул.

Г.Т. Джебум
Останахме само аз и Сохюн. Толкова е приятно да си сам в една стая с момичето което обичаш. Имам чувства към Сохюн от доста време. Но тя надали изпитва същото. Страх ме е да й призная. Не искам да я загубя като приятелка. Трябва да помоля Йонгдже за съвет.

Няколко дена по-късно
Г.Т. Сохюн
Вече ме изписаха от болницата и се прибирах. Джени разбра че съм в болница и идваше всеки ден след училище. Също и колегите. Дори шефа дойде.