Our story (ЕХО FF) [ВРЕМЕННО СПРЯНА]

13

Г.Т. Сохюн
Когато се събудих видях Джени да си играе на телефона. Явно видя че съм се събудила и остави телефона

Джени:
Как си? Все още ли те боли всичко

Сохюн:
Усещам лека болка но... ти откъде знаеш

Джени:
Когато с Кай идвахме видяхме Сехун и стана на въпрос за това и така...

Сохюн:
Ясно. Ами ти? Как прекара нощта

Джени:
Не ме гледай с тази усмивка. Няма да ставаш леля. А и не ние се натискахме върху и в колата на Кай

Сохюн:
Чакай малко. Какво сме правили?

Джени:
Явно все още не си си спомнила всичко

Сохюн:
Натискали сме се върху колата на Кай?

Джени:
Да

Сохюн:
Еха

Джени:
Да. А сега ставай. Момчетата ни чакат в парка от два часа

Сохюн:
Да си чакат. Аз едва ходя

Джени:
Ще се обадя на Сехун

Сохюн:
Защо

Джени:
Да те носи. Няма да ходиш сама. А и очевидно е бил груб

Сохюн:
Млъквай. Беше пиян

Джени:
Добре де

*10 минути по-късно*

Сехун:
ТУК СЪМ

Сохюн:
Ама кога успя? Тича ли до тук

Сехун:
Да. Останалите правеха жалки опити за тичане

Сохюн:
Не трябваше да го правиш

Сехун:
Напротив. Всичко за сестра ми

И двамата се натъжиха от това изречение. Вече бяха брат и сестра. За да са заедно трябваше да преминат през доста трудности.

Сехун:
А сега хайде да те изправим

Сохюн:
Само моля те внимавай. Все още ме боли

Сехун:
Това да те боли е най малкото нещо което искам

В този момент не съществуваше никой друг освен тях. Сякаш бяха сами и имаха цялото време но Бекхьон като добър приятел трябваше да развали всичко

Бекхьон:
Ей влюбените гълъби. Случайно да знаете че не сте сами

Сехун:
Ти пък от къде се взе