Our story (ЕХО FF) [ВРЕМЕННО СПРЯНА]

5

Г.Т. Сохюн
Събудих се в прегръдките на Джебум. Беше толкова приятно че не исках да ставам. Но трябваше. Опитах се да се измъкна от захвата му но не успях.

Сохюн:
Джебум. Може ли да си дръпнеш ръката за да мога да стана?

Джебум:
Не.

Сохюн:
Но аз искам да стана.

Джебум:
Искаш или трябва да станеш?

Сохюн:
Защо ме познаваш толкова добре?

Джебум:
Защото съм ти най добър приятел.

Сохюн:
Сега ме остави. Трябва да ставам.

Джебум:
Няма пък.

Сохюн:
Много си гаден.

Джебум:
Знам.

Сохюн:
Защо не искаш да стана?

Джебум:
Защото искам да те гушкам.

Когато чух това се изчервих. Дано не е забелязал.

Сохюн:
И защо искаш да ме гушкаш?

Джебум:
Сохюн. Трябва да ти призная нещо което крия от доста време. Аз.....харесвам те. Всъщност не. Аз не те харесвам. Влюбен с в теб. Всяка вечер заспивам с мисълта за теб. Когато онова момче... Как му беше името?

Сохюн;
Сехун?

Джебум:
Да. Когато Сехун ми се обади и ми каза че си в болницата забравих за всичко и тръгнах да бягам възможно най бързо за да дойда при теб. Не ти казах до сега защото ме беше страх да не те изгубя като приятелка. И ако не беше Джени може би сега нямаше да ти казвам какво изпитвам към теб. Но се радвам че го направих.

Стоях и го гледах в очите. Очите ми се насълзиха. Не издържах и го прегърнах силно.

Сохюн:
Обичам те Джебум.

Той също ме прегърна. Сълзи започнаха да се стичат по лицето ми. Сълзи от щастие.

Джебум:
И аз те обичам Сохюн.

Както си стояхме прегърнати някой влезе в стаята. Беше мама разбира се.

Суджин:
Аз ще ви оставя ако искате.

Сохюн:
Не. Няма проблем.

Суджин:
А защо плачете? Какво се е случило?

Сохюн:
Не. Нищо не е станало.

Суджин:
Добре. Аз отивам на работа вие ако искате останете тук.