Our story (ЕХО FF) [ВРЕМЕННО СПРЯНА]

15

*една седмица по-късно*

Бекхьон:
Трябва да ви кажем нещо.

Всички се бяха в хола в дома на семейство О и чакаха да чуят новината на Чаньол и Бекхьон.

Минсок:
Кажете ни де.

Джонгде:
Минсок е прав. Спрете да ни държите в напрежение.

Чаньол:
Добре. С Бекхьон сме заедно.

Сохюн:
Оооо, това е толкова сладко.

Сохюн започна да подскача от радост, но отново й се догади и побягна към най близката баня. Не бе спряла да повръща от една седмица.

Джени:
Добре ли си?

Сохюн:
Да. Гладна съм.

Джени:
Пак ли? Ама ти изяде три порции а по шест палачинки и то преди десет минути, а по принцип ти не ядеш толкова много. Мисля че трябва да отидеш на лекар.

Сохюн:
Но на мен ми няма нищо

Джени:
Знаеш за какъв лекар говоря.

Джунмьон:
За какви лекари говорите вие двете?

Джени:
Само аз ли забелязах, че Сохюн повръща постоянно, яде постоянно и си сменя настроенията страшно бързо

Сохюн:
Това не е вярно.

Чаньол:
Страшно съм благодарен на Сехун

Сохюн:
Сехун?

Бекхьон:
Да. Ако не беше той едва ли сега щяхме да сме заедно. Трябва да му кажем

Сохюн:
Аз ще му кажа. Плюс това исках да говоря с него.

Чаньол:
Добре. Искам само да знаеш че той наистина те цени и не би искал да страдаш. Особено заради него.

Сохюн:
Благодаря. Ще го имам в предвид.

Сохюн се усмихна и се качи на втория етаж, където се намираше стаята на Сехун. Почука на вратата, и когато от вътре се чудя едно приглушено "Влез", наистина дръжката на вратата.

Сехун:
Сохюн?

Сохюн:
Исках да поговорим.

Сехун:
Разбира се. За какво?

Сохюн:
За онази нощ.

Сехун:
Виж, наистина съжалявам за това което направих...

Сохюн:
Всичко е наред. Беше наистина много пиян и не мислеше трезво. Разбирам и ти прощавам.