𝐶𝑟𝑦𝑠𝑡𝑎𝑙 𝑡𝑒𝑎𝑟𝑠

Целувката на смъртта

Минаха три седмици. Три седмици ,в които двете момчета като че ли се сближиха. По-малкият започваше бавно да излиза от черупката си и чувстваше все по-близък по-големия. Чувството беше взаимно. Чонкук обичаше компанията на Техюнг. Всяка вечер след работа малкото и той говореха и ядяха заедно. Беше вълшебно. Освен това делото вървеше прекрасно. Имаше голям шанс Тае да остане под домашен арест, което означаваше че щеше да остане с Кук, а тази идея се харесваше и на двамата. Но дали този така идеален край щеше да остане само една фантазия, предстои да разберем...

Един от поредните делнични дни. Беше 6 часа и Чон точно се беше събудил и се оправяше за работа. Облече риза и черен панталон, прибра пистолета в кобура си и тръгна да излиза. Облече коженото си яке и точно беше на вратата...
Качи се по стълбите отново и открехна леко вратата на стаята за гости. Техюнг се беше овъртял в чаршавите, рошавата му коса покриваше очите му. Беше си очарователна гледка. След няколко минути полицаят осъзна че седи и просто зяпа момчето. Беше грешно, беше и нелегално. И го знаеше прекрасно. Знаеше че е грешно, че беше влюбен в това така объркано момче...

Техюнг
Събудих се от лъчите на слънцето както винаги. Трябва да пускам пердетата преди да си легна.
Изправих се и разтърках очи. Беше 12:38. Откога не се бях наспивал така. Откога не се бях чувствал така добре. Чонкук не беше само мой надзорник, ами и мой приятел. Беше го грижа за мен и ме подкрепяше. И постепенно развих чувства към него. Знаех че не е правилно и че е абсурдно дори да го споменавам. Нямаше значение че беше гей. Аз не бях неговата класа. Но да го имам до себе си ми беше достатъчно. Въпреки че на моменти изгарящото чувство в гърдите ми не ме оставяше да дишам. Деня мина както обикновено. Аз книжният плъх четях излегнал се в голямото легло на Кук. Етажерката с книги беше в стаята му, затова бях там....(you perverts😏)
Чонкук винаги се прибираше около 19 часа и понякога се опитвах да сготвя нещо, без значение че повечето пъти беше пагобно и изглеждаше все едно искам да го отровя. Седях в кухнята и гледах някаква рецепта през лаптопа му, когато чух позвъняване на вратата. Странно. Беше едва 18:03. Кук никога не се прибираше толкова рано. Принципно ми беше забранил да отварям на когото и да е било затова просто продължих да гледам рецептата. Проблемът обаче беше че ударите по вратата ставаха все по силни.
Затаих дъх. Започнах да чувам как някой крещеше името на Чонкук отвън. Сърцето ми падна в стомаха. Бях ужасен. Спрях да правя каквото и да е било. Излязох от кухнята и отидох в хола, срещайки с поглед вратата. Изведнъж тропането спря. Усетих как дробовете ми се отпускат, докато не чух ключалката. Всичко след това се случи прекалено бързо. Мъж- висок и целия в черно нахлу в къщата, крещейки срещу лицето ми.
- КЪДЕ Е ЧОНКУК!?!?- не можех да помръдна. Страхът бе обзел тялото ми. Не можех да помръдна. - ГОВОРИ КУЧКО!- изврещя мъжът и ми удари шамар, който ме запрати на земята. Паниката се завърна. Защо? Защо бях толкова безпомощен? Защо не можех да се защитя...да кажа нещо?!
Чонкук