𝐶𝑟𝑦𝑠𝑡𝑎𝑙 𝑡𝑒𝑎𝑟𝑠

Нов живот

(продължава година по-рано)
Джимин
Удар след удар. Момчето наистина не умееше да се бие. Аз и Питър седяхме и наблюдавахме спаринга.
- Добре достатъчно. - имах чувството че ако не ги спра Уонхо ще размаже горкия Техюнг като мух. Уонхо излезе от тепиха, изнервен и се приближи до мен.
- Това дребно лайно за нищо не става. Няма да се справи и минута на истинската битка. Не знам защо реши да го вземеш под крилото си, но каквато и да е той е безполезен.- подмина ме и отиде да измие ръцете си.
- Колкото и да мразя да се съгласявам с Уонхо...- Питър въздъхна и изгаси цигарата си.-  е прав. Покани напълно непознато момче на територията ни. Представи си ченгетата са го пратили. Ще ни тикнат в затвора като едното нищо. - След тези думи Питър излезе от залата, оставяйки ме да размишлявам. Изпуфтях и прекарах ръка през светлата си коса. Отидох до Техюнг който се изправяше от пода. Погледна ме виновно.
- Как така ди убил човек, а не можеш дори гарда да си държиш.
- Беше импулс на ярост...- каза тихо той
- Аха- свалих якето си и се върнах при него. - Погледни ме!- заповядах и той вдигна погледа си.- Някога бях като теб. Уплашен и отритнат от всички. Но после закоравял и се научих да се пазя. Научих се как да оцелявам. И ще трябва да се научиш да го правиш или никога няма да оцелееш.- огледах врата му. Беше покрит в различни белези и рани. - Кого си убил?
- Баща ми...
- Ах..- засмях се горчиво- старото копеле те е било.- рязко го бутнах и той падна на земята.- Така ли било. Горкото мамино синче.- крачка напред.- Изправи се- казах студено и той ме послуша. Започнах да пристъпвам напред а той назад, докато вече нямаше къде да отиде. - Защо бягаш Техюнги? А? И от него ли бягаше и се криеше. -Приближих се към лицето чу и той извъртя глава настрани. Хванах брадичката му грубо и обърнах главата му към мен. - Гледай ми в очите като ти говоря!- казах с повишен тон. Той само кимна и аз му забих шамар. Той само изхлипа и се обърна отново. Ударих го по-силно и този път залитна, но успя да се задържи на крака.
- ЗАЩИТИ СЕ!- ударих го отново. И отново. Поемаше но не отвръщаше. - ХАЙДЕ! Знам че искаш!- вече виках- ЗНАЕШ ЛИ ТЕХЮНГ В ЖОВТА ТИ ВСИЧКИ ЩЕ ТЕ МАЧКАТ! ЩЕ ТЕ ПЛЮЯТ! ЩЕ ТЕ МРАЗЯТ! БАЩА ТИ Е САМО ЕДИН ОТ МАЛКОТО! ТАКА ЧЕ СПРИ ДА ЦИВРИШ И СЕ ВЗЕМИ В РЪЦЕ! УДАРИ МЕ! - ударих го отново още по силно. Устата му беше разцепена, а скулата посинена. Исках да го ядосам. Да извадя наяве онзи Техюнг който е събрал смелостта да убие баща си. Исках да го накарам да иска реванш.- ХАЙДЕ!
И тогава усетих как крушето му се стовари върху челюста ми. Залитнах и хванах челюста си. Усмихнах се, по устната ми сричайки се малко кръв. Беше ми сцепил устата.
- Ха, можело значи...- облизах кръвта и се усмихнах игриво. Той само стисна юмрука си и се усмихна.- Сега пак.
Неутрал
Всеки ден тренираха. Джимин и бандата му бяха професионални крадци. Обираха от малките квартални магазинчета до големи банки. И Тае беше новото попълнение в отбора на Джимин. След година усилени тренировки и обири Тае вече не беше същия. Изглеждаше си съвсем същия с изключение на това че косата му бе яркочервена и беше заякнал. Джимин реши че е е добре да сменят цвета, като символ за началото на новия живот на Тае. Брутален и безмилостен. Това беше той при всеки обир. Но всеки път щом се прибереха, се появяваше меката му страна. Меката страна в която някога Чон се бе влюбил. И Тае така и не го забрави. Чон беше винаги в съзнанието му...защото той знаеше че този макар и малък момент на любов който споделиха беше истински и не можеше да си го избие ит съзнанието.

И сега. Поредната вечер. Техюнг лежеше в леглото, зяпайки тавана. Почукване на вратата го извади от мислите. Той извъртя глава към вратата и видя Джимин да седи и да го гледа с палав поглед.
- Какво има?- попита Тае и отново зазяпа тавана
- Не мога ли да ти пожелая "Честит рожден ден"- по-големият се засмя и седна на леглото на малкия. Техюнг застана в седнало положение и опря гръб в рамката на леглото.
- Хм благодаря.- подсмихна се леко Тае и погледна през прозореца, избягвайки очен контакт с Джимин.
- Нормално е да си притеснен за утре. Тази банка е голям удар. Но ако успеем, ще сме ударили джакпота.- Те само кимна леко- ЕЙ, погледни ме.- повиши малко тон Парк. Техюнг извърна бавно глава, срещайки погледа на Джимин.- Знаеш ли така и не ти взех нещо за рожденния ден.- Светлокосият се засмя и облиза устните си, вглеждайки се в тези на Тае. Наведе се и сля пухкавите си устни с тези на по-малкото момче. Тае му отвърна, въпреки че не го възприемаше по този начин. Може би искаше отново да усети онова изгарящо чувство. Колко жалко че Парк не беше способен да му го предостави. Техюнг се отдели и искаше да каже нещо но Джимин нападна врата му, без да се замисля. Засмука кожата му и малкия изстена което много зарадва Парк.
- Нямаш си и на идея колко те искам Ким...- но тук беше прекъснат от нечий глас
- Ехооо гълъбарника затваря. Кориерът е тук Чим . Ела да го посрещнеш! - Питър стоеше на вратата с цигара в устата. Джимин подбели очи и тръгна към вратата. Когато беше стигнал изхода се обърна и огледа Тае, облизвайки устни
- Ще довършим започнатото някой друг
път коте...- след това напусна стаята, оставяйки задъханиото момче да седи на леглото

xoxo~