Само както ти можеш // p.jm. [СПРЯНА]

Глава 3

*няколко часа по-късно*

Най-накрая часовете свършиха, наобядвах се и отидох в градинката, в която щяхме да се чакаме с Бомгю.
- Закъсня - изстреля Бом в неговия си стил. - Следващият път няма да те чакам, ще тръгна без теб.
- И аз се радвам да те видя! А сега идваш с мен в библиотеката, трябва да върна някои книги.
- Да, ама друг път. Няма да идвам, последния път успях да платя няколко стотин лева глоба, ако си спомняш!
- Хайде, моля те, този път ще ме чакаш отвън! И после ще се прибираме директно, без да ходим до парка. Моляя!
- Добре де, само спри да мрънкаш.
Глупчо. Запознахме се преди 4 години, той дойде в нашето училище от Южна Корея. Веднага щом разбрах това, отидох при него и започнахме да си говорим. Оказа се, че имаме много общи неща и си паснахме, а сега той е човекът, който никога няма да ме предаде. В началото никой не говореше с него, защото една съученичка била чула, че той е гей и е разказала на целия клас. Да, Бомгю е бисексуален, но аз не виждам никакъв проблем в това.

*след посещението в библиотеката*

- Какво толкова прави вътре бе, дете, по-бавно не успя ли?
- Добре де, споко, малко само се забавихме - нацупих се аз и той ми разроши косата и се засмя.
- Голямо си бебе, знаеш ли - каза той и ме имитира.
- Ох, добре, бебе съм, престани вече! - казах през смях. - сега се прибир... Непознат номер?
Докато говорех, си бях извадила телефона от чантата, защото вибрираше, и като го погледнах, видях че е непознат номер.
- Я погледни, говори ли ти нещо?
- Нищо, освен, че телефонният код е на Южна Корея.
- Моля?! - извиках аз и грабнах телефона.
- Хайде, вдигни.
- Но аз не знам корейски! Ето, говори ти!
Бом взе телефона и вдигна. След 5-минутен разговор, от който аз разбрах едно голямо нищо, той затвори и ми върна телефона с една доста широка усмивка.
- Бом, не се усмихвай, а ми кажи кой се обади и какво ти каза!
- Добре, обаче - изведнъж лицето му стана сериозно - обещай, че няма да пищиш, на публично място сме.
- Обещавам! Хайде сега казвай!
- Нали си спомняш, когато бяхме у вас и ти се записа за един Гивауей, който BTS правеха от официалната им страница?
- Да, спомням си, давай по същество!
- Ами... Работата е там, че... Обадиха се от компанията... Ти си спечелила, но...
- КВО?! - това беше последното нещо, което казах преди да припадна.