Събудих се от силен шум. Опитах се да стана, но нещо ме задържаше.
Не може да бъде.
С Тае бяхме заспали вчера заедно докато сме говорили и сега той ме беше гушнал и не можех да стана. Тръшнах се на възглавницата и въздъхнах. В този момент вратата се отвори с трясък.
— БЕЛА, ЗНАЕШ ЛИ... - разпознах гласа на Джин - ... ъъъ аз, ъм, не исках да ви прекъсвам - заекна той и се обърна към изхода на стаята.
— Джин, чакай! - извиках и станах рязко като се освободих от прегръдката на Те. - Не е това което си мислиш! Просто вчера си говорихме до късно и заспахме така - обясних набързо.
През това време Техьонг се събуди и се протегна. После ни видя и погледна объркано към нас.
— Какво става тук?
— Ами всъщност вдигнах на крака цялата къща понеже като влязох в стаята ти да те събудя теб те НЯМАШЕ ТАМ!! - разкрещя се Джин.
— Уоуоуоу, по-спокойно, няма къде да отида, защо толкова се притесняваш - засмя се той, - ами онзи път когато Джимин изле... - изведнъж гласът му секна и той сведе глава надолу.
Погледнах към Джин, който беше хвърлил на Те заплашителен поглед.
— Ъммм... може ли да излезете от тук за да се оправя? - развалих неловкия момент и ги избутах към вратата.
***
Когато слязох долу в хола на закуска всички без Джимин бяха на масата.
— Къде е Джимин? - попитах.
— Горе в стаята си е, не иска да дойде - отговори Юнги. - Предполагам, че просто ще занесат закуската му горе.
— Виж, не се тревожи за него, нали ти казах - Техьонг ме погледна. - Седни сега за да ти представим плана за седмицата.
— Така, днес е понеделник, което означава, че ще трябва да отидем в залата за тренировки - започна с графика Намджун. - Нямаш проблем да останеш сама за малко, нали?
Кимнах.
— След това ще почиваме, така че може да играем на някаква игра или да излезем някъде, но преди това трябва да предупредим мениджъра...
— Давай нататък и по-бързо, след час трябва да сме в залата! - Хоби прекъсна Намджун.
— Добре де добре! Във вторник сме свободни, можем да отидем на кино или нещо такова. В сряда и четвъртък също сме свободни, но в петък имаме едно участие, ако искаш можеш да дойдеш с нас? - предложи Джун.
ESTÁS LEYENDO
Само както ти можеш // p.jm. [СПРЯНА]
FanficБела е момиче на 17 години от България. Тя учи в елитно училище, животът ѝ за другите изглежда перфектен, но зад бляскавия живот като отлична ученичка се крие едно тъжно и отчаяно момиче. Фен на корейската група BTS, нейния живот се върти единствено...