Само както ти можеш // p.jm. [СПРЯНА]

Глава 4

  Хванах ръката му и той ме издърпа. Озовах се пред 60 000 човека, всичките до един - гледащи към мен. Момчетата ми подадоха микрофон и "The Truth Untold" зазвуча. Чакай, какво?! Огледах се, от Намджун, Юнги и Хоби нямаше и следа, а Кук се приближи до мен и ми прошепна да пея неговите части. Знаех песента перфектно, но много се притеснявах. Песента обаче продължаваше и в този момент дойде частта на Куки, а аз запях заедно с него. Звучахме добре - гласовете ни взаимно се допълваха.
  Частта, в която Куки пее задните тонове накрая на песента дойде и аз започнах да пея, но този път не чух гласа на Кук. Смутих се, но продължих да пея.
  Музиката спря. ARMY крещяха, а момчетата ме гледаха невярващо. Джънгкук дойде и ме поздрави.
  — Беше невероятна, Бела!
  — Б-б-благодаря.
  Разплаках се отново и тогава той...

  — Бела, събуди се! Бела! - познат глас ме викаше. Изправих се и разтърках очи. Намирах се в хола, в къщата на Бомгю. Бавно започнах да си спомням какво се случи. Телефонното обаждане, разговорът с Бом, той ми каза, че съм спечелила...
  — Боже, не знаеш колко ме изплаши! Направо полудях... Бела, слушаш ли ме? Бела?
  — Да, да, извинявай, опитвам се да си спомня събитията от днес.
  — Точно за това исках да говорим. Бел, изправи се, и ме слушай изключително внимателно. - той прочисти гърло и продължи - Така, ти си спечелила гивауея, който BTS направиха преди 1-2 седмици. Единственото, което мога да ти кажа сега, е че заминаваш за Корея след 1 седмица, престоят ти там ще продължи две. Попринцип трябва да си на 18, но рожденият ти ден е след две седмици, така че от компанията се съгласиха да заминеш. Единственото условие е родителите ти да разрешат.
  Твърде. Много. Информация.
  — Какво ще правя там?
  — Не мога да ти кажа това сега. Ще разбереш това като пристигнеш там.
  Не можех да осъзная какво се случва. Да, бях спечелила, но... Дали майка ми щеше да се съгласи?
  — Бом, аз не знам корейски. Не мога просто така да зарежа училище. Какво ще правя? Трябва да си опаковам нещата... Ами ти?! - паникьосах се.
  — Бел, всичко с училището е уредено, ти си напред с материала, няма да има проблем. Мен не ме мисли сега. Стани да се изкъпеш и преоблечеш и бягай при майка ти да говорите - той стана и отиде за дрехи, а аз се изстрелях към банята.

 
  Малко по-късно седях задъхана на масата в кухнята, срещу мен беше майка ми.
  — Мамо, няма да повярваш какво стана!
  Преразказах ѝ думите на Бомгю, на които все още не можех да повярвам.
  — А ти какво мислиш, че ще те пусна да отидеш?
  — Майко, аз съм голяма и мога да правя каквото пожелая, без значение ти пускаш ли ме или не!
  — Белослава, това са глупости, ти си зависима от мен.
  — Не е вярно! Плюс това, разходите се покриват изцяло от компанията. Слушай, не ме интересува какво мислиш ти, аз ще намеря начин да сбъдна най-голямата ми мечта, и да не ме пуснеш!
  — Белослава, ням....
  — ЗАЩО НЕ МЕ РАЗБИРАШ? - креснах аз и станах от мястото си.
  Мама се подпря на масата и разтърка очи.
  — Откакто загубих баща ти, се страхувам да не загубя и вас със брат ти. Ако ви се случи нещо, какво ще правя? Вие сте моето всичко. Съжалявам, че се получава така, просто се тревожа за вас - и тогава мама се разплака.
  Отидох при нея и я прегърнах.
  — Мамо, моля те, не плачи. Ще се справя. Предстоят ми много пътешествия, а и трудности през живота. Нека това да е първото.
  Стояхме прегърнати сигурно 5 минути. Накрая тя ме пусна и каза:
  — Добре, но искам много, много да внимаваш!
  — Наистина ли?
  — Да - усмихна се тя.
  Разплаках се от радост и започнах да подскачам из кухнята. Не можех да повярвам! Отивах в Южна Корея!
  Отново прегърнах мама много силно и веднага отидох в стаята си да видя какво ще приготвя за пътуването. А имах само една седмица! Преди това побързах да се обадя на Бом да му съобщя щастливата новина.
  — Ало, Бом! Няма да повярваш какво стана!
  — Не, Бела, ти няма да повярваш какво стана...

Хей, хора *ако някой изобщо чете тази глупост*. Дойде ми музата и ето, почти 700 думи ви предоставям хд. Тази седмица може и да не съм много активна, не че попринцип съм де, хаха, но все пак да си знаете. Пишете в коментарите хареса ли ви новата част и да продължавам ли изобщо тази книга ❤. До следващият път.
• Don't forget - I purple you to South Korea and back 💜 •