Само както ти можеш // p.jm. [СПРЯНА]

Глава 10

  Събудих се от слънчевите лъчи, влизащи в стаята. Бях забравила да спусна щорите през нощта, което беше голяма грешка, защото взимайки телефона си установих, че е 8 часа сутринта. Не можех да заспя отново, затова станах и тръгнах към банята. Определено имах нужда от освежаващ душ. Преди да се съблека обаче, заключих вратата на банята. Не исках да бъда неприятно изненадана от някого. Влязох в широката душ-кабина, пуснах душа и оставих топлата вода да се стича по раменете ми. 

  Това, което се случи последните дни, ме изваждаше от равновесие. Бях свикнала да спазвам точен график, но тук бе толкова различно. Нямаше ясен план какво ще се прави днес, имаше само и единствено хаос. Разбира се, имаше и организация, но ако не беше целият персонал, не знам как точно щеше да изглежда денят им. Оттук идваше и въпроса какво ще правим днес. Исках просто да изляза и да разгледам Сеул, но знаех, че рискът някой да ме види да излизам от къщата им бе голям. Исках и да прекарам повече време с момчетата, да ги опозная. Все още не осъзнавах напълно, че след 3 години, най-накрая имах реалната възможност да го направя.

  - Белаа? - този звук ме извади от мислите ми и стреснато завъртях кранчето на душа. Набързо грабнах една хавлия и се завих с нея. - Тук ли сии? - гласът, принадлежеше на Джина, прислужницата тук. - Ела за закуска, момчетата те чакат.

- Разбира се, идвам след малко! - набързо измих зъбите си. След 5 минутно чудене какво да облека, просто сложих един широк анцуг и къса, широка блуза с къси ръкави. Определено топлината ми бе дошла в повече - умирах от жега. Оставих косата ми мокра, подсушавайки я леко с кърпата, грабнах телефона и слязох долу.

- Сутрешен душ, а? - Чонгкук подхвърли с пълна уста.

- Имах нужда - усмихнах се нервно. Все още не можех да свикна с мисълта да закусвам с тях. Все едно бях част от групата. - Какво ще правим днес? - всички изглеждаха много сънени, сякаш 8 часа сън не им достигаха. Зачудих се до колко късно е стоял всеки един от тях. Особено Джимин. - Ако... нямате участия, или нещо друго. - В момента, в който изрекох това, Техьонг надигна глава от телефона и ме погледна с хитър поглед.

- Днес смятаме да се позабавляваме заедно - останалите вдигнаха поглед към него, объркани. - Мисля, че вече знаеш, че в къщата има, хм, звукоизолирано студио - веднага разбрах, че очевидно не бе толкова звукоизолирано. Съжалих, че снощи пях там. - И си мислех, дали не можеш да ни покажеш своите умения... какво ще кажеш? - сведох поглед надолу. Усетих бузите ми пламнали, но забелязах, че всички закимаха ентусиазирано. - Хайде, ще бъде супер! Няма от какво да се притесняваш, окей? Няма да те съдим или нещо такова - кимнах с неохота. В крайна сметка, един ме бе чул, защо не и другите? - Сега да си довършим закуската, а след два часа ще се чакаме там!